Църква „Свети Николай Чудотворец“ село Туден

Преглед

На запад от Годеч, по р. Нишава, първото село което следва е Туден. Църквата "Св. Николай Чудотворец" се намира в центъра на селото, на около 100м от площада. Тя е еднокорабна едноапсидна с полуцилиндричен каменен свод. В архитектурно – типологично отношение представлява едноапсидна, еднокорабна постройка с размери 5,80 х 15,60 m, с полуцилиндрично засводяване без купол, с вторично пристроен притвор. Градежът на църквата е от ломени камъни със спойка от хоросан, като на много места са били преизползвани материали от по-ранен градеж: бигорни камъни, за рамка на прозореца в олтарната апсида е използвана част от каменен кръст и др. В началото на XX век от западната страна на църквата е пристроен притвор с дървена конструкция и пълнеж от кирпич. В него забележителност представляват два резбовани тавана, които са изключителна рядкост в църквите на територията западно от град София. Стенописите изцяло покриват интериора на църквата и са със сходен стил с тези в старата църква „Св. Димитър Солунски“ в град Годеч. Предполага се, че под стенописите има по стар живописен слой, но не са правени проучвания. От надписа на входа в наоса става ясно, че на това място е имало църква през XV век и през 1812 г. е съградена наново, като ремонти са правени през 1843 г. и 1845 г. Този надпис е много интересен, защото описва важни за района събития - нахлуването на турците, годината на изграждането на храма, имената на ктиторите и селищата. 

Надписът над входа гласи:

Да се знае кога е напред правена тая църква, когато обладаха турците България в лето Господне 1400. Тогава се направи тая църква за три дни. Говедар я правил. После дойде време на 1812. Тогава поднови икони чорбаджи Рано от Туден. Правил ги е скришом на кошари, та никой не е знаел. От турско зло тогда обесиха владиката в Пирут и един калугер стогърец (т.е. светогорец) и 18 души човеци. Па дойде време 1843 та поднови църквата на Рано син майстор Стефан сос майстор Бранко, когато дигнаха глава пирутчани против турците, та га излезоха кърджалии; та правеха църквата до обед, а обед бегаха та се криеха от кърджалии и майстор Стефан и син му Рангел, Георги и Янко – брат му и син му Петър Йоан, Стана, Стефановица и Стамена. В лето господне 1845.