Църква Свети Иван Рилски град Кресна

Преглед

„Свети Иван Рилски“ е военна църква в Неврокопската епархия на Българската православна църква, храм-паметник и костница в пиринското градче Кресна, България.

През 1930-те години с. Крива ливада (Гара Пирин от 1934 г.) се разраства и параклисът „Свети Георги“ при военните гробища става малък за енорийски храм. Църковното настоятелство взима решение за построяване на църква-паметник на военните събития в района и получава разрешение от митрополит Борис Неврокопски. Молби за спонсорство са разпратени на роднините на починалите във Втора армейска болница и погребани във военното гробище българи, англичани, французи, немци и италианци. Дарения постъпват от Светия синод, БПЦ, посолства и частни лица. Договорът за строеж е спечелен от Крум Цеков от Земен с оферта за 340 000 лева. Храмът започва да се гради в 1939 година е осветен на 1 ноември 1941 година.

Пръв свещеник на храма е Димитър Попов, а след него от 1944 година служат Христо Джоков от Горна Джумая, Христо Рашков, починал в Дупница, Илия Костадинов Илиев от Горна Брезница, Атанас Махлелиев, преселник в Гара Пирин, от 1988 година Стоян Атанасов Махлелев и от 2000 година – Крум Лъджов от Влахи и Георги Танчов от Долна Градешница.

Размерите на храма са големи – 25 m дължина и 13 m ширина. В архитектурно отношение е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна сводеста базилика. От запад има вградена камбанария, която е висока 16 m. Широко стълбище води до сводестия вход. На западната страна и камбанарията ива 5 сводести и 3 квадратни прозореца. На северната и южната стена има по 3 сводести прозореца. Олтарът на изток е висок 6 m. В подземието има костница, до която се стига по вътрешна стълба.

Иконостасът е дело на Петър Кушлев, към който са поставени предварителни условия материалът да е първокачествен масив, колоните да са масивни, а иконостасът да е в рамка, а не на части. Резбата на иконостаса е ажурна, опростена и пластична, характерна за Дебърската художествена школа. Умело са вградени лица и сцени, свързани с църковното движение. По-голямата част от иконите са дело на дебърския майстор Апостол Негриев Фръчков от Галичник. В 1980 година храмът е изписан от Борислав Божинов от Сандански.