Църква Свети Атанасий

Преглед

Възрожденската църква „Св. Атанасий“ се намира в центъра на християнската махала на южнородопското село Черничево. Този християнски храм е един от малкото запазени в Кърджалийско.
Черквата е построена през 1847-1848 година с разрешение на турските власти. Инициатор за построяването ѝ е местен чорбаджия - Гиню Кирев. Имотът е подарен от някой си Руско, който е имал къща с двор на това място.
Тъй като храмът е съграден преди провъзгласяването на Българската екзархия (1870 г.), отначало богослуженията в него се извършват на гръцки език, въпреки че в селото не живее ното един грък. Службите започват да се водят на български след присъединяването на местните българи-християни към Екзархията (около 1889 г.).
Църквата „Св. Атанасий“ сериозно пострадва при разоряването на селото през лятото на 1913 г. от башибозуци, сред които има помаци от околните села и дори от с. Дутли (Черничево). Храмът е опожарен, но понеже е изграден от камък, стените устояват, а само покривната конструкция е унищожена. По-късно, в периода 1921-1922 г., църквата е възобновена от родолюбиви черничевци.
Известни са имената на трима свещеници, служили в черничевския храм. Местен свещеник - поп Стоян Николов служи в него в края на XIX в. и началото на XX в. За известно време той служи и в съседното село Аврен, поради липса на тамошен свещеник. След него богослуженията се водят от поп Никола, който предава Богу дух през 1921 г. Неговото място е заето от дошлия в селото през 1922 г. поп Иван Величков - македонски българин, бежанец от Драмско. Той свещенодейства и живее тук до смъртта си през 40-те години на XX в. (вероятно 1948г. или 1949г.). Отец Иван е инициаторът за построяването на старото училище в Черничево, намиращо се южно под църквата. То е градено през 1927-29г. и открито през 1930г., а сега – рушащо се, оставено на произвола.
Оставен на разруха е и самият православен храм „Св. Атанасий“, пазител на духа и историята на тукашните българи и представляващ, всъщност, една от последните крепости на християнството в този край. И ако не се вземат спешни мерки по възстановяването му, с възобновяване на духовния му живот, ще загубят не само местните българи, но и България, защото с неговото загиване, си отива българската памет в Южните и Източните Родопи, исконно и неизменно свързани с българската история.
В архитектурно отношение църквата представлява трикорабна псевдобазилика с една апсида и открита нартика от запад. Страничните кораби са разделени от централния посредством колонади от по три дървени колони. В западния край на сградата има балкон (емпория), предназначена за църковния хор, а в миналото –  и за женско отделение.
Градежът на църковната постройка е масивен – стените са изградени от камъни с хоросанова спойка. Покривът е двускатен и покрит с каменни плочи.

Отвътре стените нямат стенописна украса. Може би преди опожаряването от 1913 г. е имало такава. Иконостасът е изработен от тревненски майстори след възобновяването на черквата.
В дясно от входа на храма е поставена паметна плоча на мъже на селото загинали по време на Първата всетовна война - през 1917 година при завоя на Черна (дн. Македония).
В черковния двор има надгробна плоча на свещеник с трудно четими надписи.