Църква Света Параскева в Медковец

Преглед

Като се възползват от покровителствената политика на Русия, по-събудените медковчани, най-вече старейшините, поискват разрешение да възстановят разрушената манастир­ска черква ’’Света Параскева”. Това начинание е колкото традиционно за общината, толкова и в духа на възрожден­ските идеи за свобода на съвестта и вероизповеданията. През 1836 г. тази малка култова сграда, направена от плетени стени, дървени колони и покрита с т. нар. стари "турски керемиди", е готова. Ала малката сграда не могла да задоволи култовите потребности на вярващите, заради което се подема инициатива за построяване на по-величествен храм. За това благоприятства султанският Хатихумаюн от 1856 г., който става база за легална борба в стремежите на медковчани в това отношение. Общината прави съответ­ните постъпки пред висшестоящите инстанции и на 30 ав­густ 1859 г. султан Абдул Меджид издава ферман, че съществуващата в село Медковец, Ломска околия, гръцка черква, известна под името ”Св. Параскева”, с течение на времето се е разсипала и се нуждае от поправка. Тъй като духовно българите се намират под юрисдикцията на Патриаршията в Цариград, която е гръцка институция и чрез благословията на която се издават подобни Фермани, то затова и медковската култова сграда е наречена "гръцка черква".

Но за разрешението и още повече за изграждането на сградата се изискват големи парични суми. Затова когато султанският акт бива връчен на общинарите, мнозинството селяни все още не вярвали, че е възможно издигане на зданието. Но, според преданието, на едно събрание пред първенците кнезът Велко Ив. Сарафски бил казал: "Бъдете спокойни, пари има!" В същото време той вдига двете си ръ­це нагоре, в които държал няколко кесии с жълтици. Присъстващите се успокояват и зачакват деня, в който ще за­почне строежът на черквата

Под ръководството на кнеза се изработва и утвърждава на обшоселско събрание програма за осъществяване на начинанието: Христо Манов е определен за главен отговорник на строежа, зетят на кнез Велко, Кольо, става касиер на църковното настоятелство и такъв остава до края на живота си. По традиция отклонение, т. е. бягство, от подобна "селска работа” не се допуска. Защото от селската работа никой не бяга и ако бяга, гледа се с лошо око, пък и се наказва, Затова още щом се обявява началото на строежа, определените за участие в първия работен ден медковчани се явяват до един да изпълнят своя обществен дълг.

Медковската черква е едно в истинския смисъл на думата народно творение, в което са вплетени творческите идеи на българския архитект — строител, художника — иконописец, резбар и пр. Затова тя не случайно е обявена от Комитета за култура и изкуство в София за национален паметник на културата. Оттук и гордостта ни за този наш единствен монумент от епохата на Възраждането, за който напълно оправдано всеки медковчанин, пък и не само той, очаквана с не­търпение да научи нещо повече.

Черквата е построена по архитектурния план на култовата сграда "Свети Йоан Кръстител” на Лопушанскип манастир. Тя е голяма, дори величествена за времето си сграда с вътрешни размери 9x16 м. трикорабна от типа псевдо базилика, с три кубета. Градена е от ломен камък с хоросанова спойка. Ломените камъни са извозени на обществени начала от кариерата "Толомани" край с. Вълкова Слатина /дн. Доктор Йосифово/. Над южната част, над южния вход на сградата е записано името на селото и името на майстора строител Лило Ненов — от с. Поликраище, Великотърновско, спазарен и доведен от кнеза на селото Велко Ив. Сараф­ски. Тук е написано и името на покровителката на селото: "Света Параскева". Екзонартексът /галерията/ от запад­ната страна е добавен през 1918 — 1919 г.

Отвън стените на сградата са измазани без декоративна украса. Единствено над западния вход са поместени три малки релефа и изображенията на двуглав орел и конници с мечове — символи на Русия и на Цариградската патриаршия. Една от характеристиките на външната архитектура е особената форма на апсидата, която не е полукръгла или заоб­лена, а полигонална /тристепенна/. Такава е формата и на двата певника — един върху северната и един върху южната стена. Двете външни врати са от масивно желязо, изработени са във Виена и носят датата ”1 януари 1868 г.” Дар са от Велко Ив. Сарафски. Покривът е двукатен, с оригинални плочи, а плевниците, апсидата, кубетата и екзокартексът са покрити с турски керемиди.

Вътрешното пространство на черквата е разделено на две ритуално обособени части — наос /в който стоят или седят вярващите/ и олтар. Наосът е разделен на три кораба от четири двойни каменни измазани колони с полукръгли арки между тях. Корабите са засводени и полуцилиндрични. Множество дървени и метални обтегачи греди укрепват арките и сводовете. Подъг е дъсчен. По протежение надлъж на двете стени и колони са поставени столове за вярващите, които са подарени от заможни селяни.

Оснен апсидната ниша дълбока 1.30 м в олтара са про рязани още 4 ниши проскоммдия /"прнношение"/, оная част от литургията, npeз която се приготвят хлябът и виното за причастието, и дияконнкон върху из точката стена, умивалня върху северната и служебна върху южната. Престолът е каменен, с масивен плот и дървено разпятие на Христос върху него. Венчнлкага е триделна: централната й част /кръстът с разпятието/ стъпва нърху триъгълен фронгон; в подножието на кръста има 2 лами с обърнати пасти /муцуни/ към кръста, а зад ламите е разгърнат сьшо резбован растителен повлек със слънчогледови пити и островърхи листа; самият кръст е много богато изработен с гъста резба между раменете и рисувани изображения на Христа и символите на евангелията; страничните венчилки съдържат по едно помалко разпятие и по два ангела.

Иконостасът е рисуван с резба по царските двери и венчилката. Хоризонтално той се разделя на няколко яроса /реда/:

Цокълен ред, на който върху табли са изписани сцени от ’’шестоднева” на старобългарския писател Йоан Екзарх; сега са заличени и изписани две нови, без особени художествени качества;

Царският ред икони съдържа 8 икони, от които две са нови и без живописни достойнства; останалите, хубавите, са — "Свети Никола", "Света Параскева", "Богородица царица небесна", "Исус Христос Вседържител", "Свети Йоан Кръстител" и "Свети Архангел Михаил". Тези икони имат ктиторски /дарителски/ надписи - Никола поп Ценов, Петко Ерменков. Атанас Димитров Катранов от Свищов, Иван Петров. Иван Велков Сарафски, Вълчо Кръсто поп Нинов с техните семейства. Върху всички икони стои изписана годината 1868. Върху иконата "Богородица царица небесна" се е подписал и художникът Христо Енчев от Копривщица — всички икони от този ред са дело на този художник. Светците от този ред са представени от Хр. Енчев в 3/4 ръст, в традиционна иконография. Художникът е школован майстор, добър рисувач, колоритът на иконите е наситен и ярък. Основните цветове, които използва, са червен, кафяв, зелен и др.

Над царския ред икони е поместен рисуван пояс от редуващи се двуглав орел и арковиден сегмент, над които следват изображения на светци херувими.

Следва поясът на лозницата — много пъстра състояща се от непрекъсната извита лозова вейка с тежки гроздове/сини и червени/, между които в кръгли медальони са изобразени пророци.

Апостолския! ред се състои от 17 икони, по всяка вероятност съшо oт ръката па Христо Енчев; архирейският трон е изцяло резбован и според поп Петър Горчов се датира около 1920 — 1921г.

В черквата са поставени 4 целувални иконостаса /проскинетарии/, върху три от които е поставен надписът на Станислав Доспевски — "Богородица царица небесна", "Исус Христос" и "Свети Никола". Те са датирани според надписа на иконата "Исус Христос" от 1868 г. Образите на светците, противно на гръцката иконописна школа, пропита със скованост и схематизъм, Ст. Доспевски свежда до обикновения човек, пълен с живот, патриот и хуманист. Дори се смята, че той се отличава с по-голямо майсторство в това отношение от своя колега Николай Павлович, именно с повечето реализъм и възрожденски дух във фигурите на светците. И четирите негови икони в медковската черква са рисувани от художника в нашето село през 1868 г. Според преданието той е живял в дома на поп Цено Драганов.

Върху четвъртия целувален иконостас е поставена иконата на патрона на култовата сграда и на селото — "Света Параскева", рисувана от Христо Енчов. В черквата се пазят няколко ценни свободно стоящи икони от XIX век, два масивни каменни свещника с ктиторни надписи от 1885 г., сребърен напрестолен кръст с филигранна изработка, сребърна мощехранителница от 1844 г. и старопечатни книги от сре­дата и втората половина на миналото столетие.

Царските двери на иконостаса са изпълнени с полихронна резба в дълбок релеф. Резбата се състои от многолистни цветчета и акантови листа. В горната част на царските двери в два медальона са изобразени царете Давид и Соломон — символи на справедливостта и мъдростта. В центъра на дверите в полета е изобразена сцената на Благовещението. А долната част в 4 медальона са нарисувани великите църковни отци — свети Никола, свети Василий Велики, свети Йоан Златоуст и свети Григорий Богослов, Дърворезбата на царските двери е дело на майстори от прочутата дебърска школа. Непосредствени изпълнители на дърворезбата са братовчедите Петър Йосифов Филипов, Евгени Танев Филипов и Коста Иванов Филипов — всички от прочутата резбарска фамилия Филипови от село Осой, Реканско /Дебърска област Македония/. Дело на тези известни майстори е и резбата на черквите в Лом. Василовци, Расово и др.

Според преданието изграждането на черквата е свързан с две неприятни произшествия. Едно от момчетата, коет помагало на майстора при замесване на хоросана, пада от не предпазливост във варницата и след няколко часа умира От друга страна, поп Цено Драганов бива нападнат от разбойници, които подочули, че парите за строежа на сградата се намират у него. При нападението поп Цено е хванат и из мъчван: скубели косми от косата и брадата му, слагали главни от огъня върху гърдите му. Снаха му обаче през цялото време на инквизицията хвърляла с една кофа вода върху свещеника и по такъв начин загасявала запалените главни. Тогава разбойниците го извеждат извън селото и продължили мъчението, но той успява да се изскубне и с бягство се спасява, като се укрива в двора на Кольовци. Междувременно предупреждението на попската снаха вдига на крак селяните. По време на преследването един от разбойниците е настигнат и убит. Тъй като злосторникът е родом от с. Чупреня /Видинско/, то оттогава до наши дни тази мест. ност се нарича "Чупренска падина"

Нека кажа и това, че през април 1868 г. видинският митрополит Паисий е изгонен, а неговият приемник още не е признат. Поради това общината поканва берковския владика Доротей да ръководи празненството при освещаване на черквата. Това става на 14 октомври 1868 г., Петковден - патрона на култовата сграда и събора на селото. Тази обредност, както и самото изграждане на черквата, е народоразгрзничаваша за българите от Медковец спрямо живеещите В селото ни мюсюлмани - черкези, татари и др., както и спрямо самите турски поробители. Тя е една открита манифестация, морална победа на българското национално съзнание на медковчани, защото става още поздрава спойка с общоотечествения възрожденски процес. Не случайно Феликс Каниц с чувство на удивление и възхита пише: "Това българско селище... през последните години е съумяло да издигне една красива черква с кубета, изненадваща с размерите и величието си."

В заключение следва, че с участието си в развитието на учебното дело, в разпространението и ползването на възрожденската книжнина и в съпричастието си при уреждане на местните църковни работи жителите на Медковец излизат от своята затвореност в района и се приобщават към общобългарското движение за национална светска просвета и култура. С тази своя еманципация селото ни се откъсва от прегръдките на средновековието, гьрцизма и мохамеданството и вкусва от хуманистичните идеи на европейската буржоазна цивилизация. Заедно с това се формират и просветени борци, които вземат активно участие не само в р­шаването на културно - просветните задачи, но и тези на цьрковно-националната самостоятелност и за възстановяване на българската държава.