Църква "Света Неделя" в Пловдив

Преглед

„Света Неделя“ е православна църква в град Пловдив, носеща името на света великомъченица Неделя (Кириакия).

Намира се в Старинния град, под източната стена на градската крепост, в непосредствена близост до източната градска порта Хисар капия. Църквата е известна като паметник на строителството и изкуствата от време на Българското Възраждане.

Храмът „Света Неделя“ вероятно е възникнал след 1578 г., понеже не е между осемте пловдивски църкви, видени тогава от Стефан Герлах. (Възможно е споменатата от този немски пътешественик църква „Свети Спас“ да се е намирала близо до съвременната „Света Неделя“.)  За първи път църквата е спомената от посетилия Пловдив през 1720 г. йерусалимски патриарх Хрисант.[4] Надпис на мраморната плочка над вратата в днешния притвор разказва, че в началото на XIX век нейната сграда била достигнала „положение, застрашающе срутение".[5] През 1829 г. чорбаджи Вълко Куртович Чалъков (с прозвище „Малкия чорбаджи Вълко“) издействал султански ферман за обновлението на двата съседни храма „Света Неделя“ и „Свети Константин и Елена“. Той дарил също 10 000 гроша.

Старата черква била съборена и докато се построи нов храм, временно бил издигнат параклис, назован отначало „Свети Атанасий“, а впоследствие – „Въведение Богородично“. В този параклис, който до днес стои в северна част на църковния двор, бил пренесен красивият иконостас на старата църква, датиращ от 1766 г.

В кондиката на Пловдивската митрополия е запазено решение на църковните енориаши начело с Иван Коюмджиоглу за издигането на новия храм. То носи дата 27 януари 1832 г. През август 1832 г. завършването на строежа било отбелязано от неизвестен автор с три гръцки стихотворения.[8] Църквата била осветена на 19 септември 1832 г. от митрополит Никифор.

Съградена от брациговски майстори начело с Петко Петков Боз, новата, изцяло каменна постройка била с внушителни за времето си размери: дължина 30 м и ширина 25 м (най-големият храм в града тогава). През 1894 г. към нея бил добавен купол на 16 м над земята, изписан с образ на благославящия Христос. По-късно по проект на архитекта Михаил Ненков (1877 – 1938) била издигната и висока камбанария (вместо старата и ниска звънарница). Тя била завършена през 1905 г., а през 1912 г. на нея бил поставен голям френски часовник. Около 1910 г. първоначалната куличка-звънарница върху южната страна на църковния покрив и едната от водещите към вътрешния балкон стълби били съборени, а притворът бил остъклен.

В 1892 г. храмът преминал от ведомството на Цариградската патриаршия под това на Българската екзархия.[11] През 1911 г. към него било основано енорийско православно християнско братство, носещо името на Света Неделя и имащо за основна цел просвещаването на енориашите и подпомагане на бедни и нещастни християни. Пак през 1911 г. в църковния двор е издигната чешма. През 1927 г. държавата обявява храма и параклиса към него за старини.

Църквата е трикорабна псевдобазилика с триапсидна олтарна част. Апсидите са иззидани от бигор. Най-голяма е средната, на която е изписана годината на построяване на храма (1832). Трите кораба са разделени с два реда дървени колони. Колоните завършват с орнаментирани капители и се свързват помежду си посредством арки с кобилична форма.