Църква Св. св. Константин и Елена Пловдив

Преглед

„Свети Константин и Елена“ е православна църква в град Пловдив.Построена е през 1832 година на мястото на по-стара църква от майстор Петко Боз и е богато украсена от Захарий Зограф, Димитър Зограф, Атанас Гюдженов, Никола Одринчанин, Станислав Доспевски и Иван Пашкула.

Църквата е разположена в Стария град, на прехода между Хълма на играчите и Хълма на стражите, редом с източната порта на античния акропол (Хисар капия). Под олтара на днешната постройка се намира средновековно помещение (вероятно крипта), а в съседство са открити основите на църковна сграда от XIII-XIV век.

Възможно е филипополските граждани да са вдигнали храм на това място скоро след съдбовния Милански едикт (313), с който император Константин Велики (306 – 337) признал Христовото учение за законна религия. По време на предприетите от император Диоклециан (284 – 305) гонения срещу християните езичниците заловили 38 изповедници от Пловдив и околността. Между тях били и знатните граждани Север и Мемнон.Предполага се, че те са посечени там, където впоследствие била издигната черквата. Според Козма Апостолидис тя отначало се е наричала „Св. св. Север и Мемнон“ и едва по-късно била преименувана на канонизирания римски император и майка му.

Стефан Герлах споменава храм „Св. Константин“ във връзка с посещението си в Пловдив през 1578 г.В откритото преддверие на сегашната сграда лежат три надгробни плочи с гръцки надписи от 1795 – 1801 г. От предишния храм са останали и четири рисувани през XVI век иконостасни икони на Христос, Богородица, Йоан Предтеча и св. св. Константин и Елена.

 
Камбанарията на църквата „Св. св. Константин и Елена“ в град Пловдив
Към 1810 г. Тодор Петков Моравенов (родственик на Константин Моравенов) заварва постройката полусрутена: „Влизаше се в един хайят уж покрит, че керемиди нямало, но само гредите стояха като едно тяло без месо, но само кокали. Стената откъде сокакът бе паднала наполовина...“ В течение на двадесет години Моравенов събира сред енориашите средства за ремонт, които достигнали 200 000 гроша. През 1830 г. чорбаджи Вълко Куртович Чалъков издейства султански ферман за ремонта на „Св. Константин и Елена" и на съседната църква „Св. Неделя".

Храмът е изцяло преиздигнат от брациговски майстори-зидари, начело с Петко Боз, и осветен на 30 октомври 1832 г. Мецовският резбар Иван Пашкула (Йоанис Паскулис) изработва иконостаса му по образец на този в православната църква „Света Троица" във Виена. Повечето иконостасни икони са рисувани от Захарий Зограф, а тази на свети Петър и Павел (1848) – от Никола Одринчанин. През 1865 – 1866 г. Атанас Гюдженов и Стефан Андонов украсяват храма и със стенописи. Издигнатата в северозападния ъгъл на черковния двор кула-звънарница датира от вероятно от 60-те години на XIX в.

От 1954 г. църквата „Свети Константин и Елена" е паметник на културата. През 1978 – 1989 г. тя е цялостно реставрирана.