Църква "Св. Равноапостоли Петър и Павел"

Преглед

Църквата "Св. Апостоли Петър и Павел" се намира в подножието на северния склон на хълма Царевец във Велико Търново.По своя архитектурен план тя е едноапсидна, кръстокуполна църква. Наосът е разделен от два реда колони на три кораба. Подкуполният барабан се носи от втория чифт свободни колони. Капителите им са различно оформени и украсени с пластична и ажурна резба. Особеност в плана е издълженото източно рамо на кръста, което е свързано с появата на масивен, висок иконостас. В него се включва и предапсидното пространство. На изток църквата завършва с полукръгла апсида. Сводовете, покриващи четирите междурамия на кръст са полуцилиндрични и преминават в стените под тях. По същия начин е решен и притворът. Към притвора е добавен и екзонартекс, свързан с галерия от юг. Източният край на галерията е затворен от малко помещение (параклис), с вход към олтара.

В Похвалното слово за св. Йоан Поливотски от св. патриарх Евтимий има сведение, че Търновската църква "Св. Апостоли Петър и Павел", заедно с целия околeн манастир е изградена по поръка на съпругата на цар Иван Асен ІІ, царица Ана (1221-1237), която е наредила да бъдат пренесени там мощите на този светец.

След падането на Велико Търново под османско владичество в църквата "Св. Апостоли Петър и Павел" е преместена българската патриаршия. В нея около две години служил последният български патриарх Евтимий (до 1393 г.).

Църквата функционира като митрополитски център и през Възраждането. Запазена е надгробната плоча на търновския митрополит Иларион Критски, за който е сигурно, че е погребан в храма.

Оцелелите до днес стенописи в църквата са от три различни периода. Първият живописен слой е представен от три образа, изписани в западната арка, между двете колони от север. Това са мъчениците от Едеса - Гурий, Самона и Авив. Този живописен слой се датира към средата на ХІІІ век.
В олтарната част са представени дяконите Димитриан, Роман, Филип и др. Над тези изображения са представени сцени, илюстриращи утринните неделни евангелия - "Жени мироносици", "Явявянето на Христос на Мария Магдалина" и "Явяването на Христос на Лука и Клеопа".

На южната стена е представена композицията Дейсис, а на западната - Успение Богородично.

От двете страни на входа към наоса са представени архангелите Михаил и Гавриил.

Впечатляващи са образите на светците-анахорети в притвора на църквата. Този втори живописен слой в стилово отношение има връзка с итало-критската художествена школа, идейно свързана и с униатския Фераро-Флорентински събор от 1439 година. Пропагандаторът на униатската идейна програма в Търново би могъл да бъде митрополитът на града Игнатий, който взел дейно участие по време на преговорите на събора. Надписите върху част от стенописите от този период са двуезични - български и гръцки.

Най-късно е стенописвана галерията от юг на църквата. По северната й стена е разположен стенописен календар за месеците януари, февруари, септември, ноември и декември. Фреските от галерията датират от ХVІ в.

В църквата са били съхранявали мощите на св. Йоан Поливотски, св. Михаил войн от Потука и на св. Йоан Рилски.

Църквата е архитектурно реставрирана през 1981 г., въз основа на снимки и рисунки по проект на арх. Б.Кузупов. Художествената реставрация е извършена от колектив, под ръководството на С.Русев.