Църква Рождество Богородично град Елхово

Преглед

Местните летописци свидетелстват, че на това място е съществувало древно християнско светилище. Твърди се, че в средата на XIXв е имало и манастир, но няма категорични данни за това. Във вестник "Пробуждане", бр. 82 от 30. 09. 1927г, е записано, че по инициатива на младия свещеник Иван Атанасов от село Дермендере (дн. Мелница) в селото е основано православно братство с 40 редовни членове, които заедно със свещеника полагали грижи за просветното и културно издигане на селото. През 1926г те решили да се построи нещо, което да остане като паметник и вечен спомен за това братство. Решили да построят православен параклис в местността "Домуз бунар" (дн. Дрънчи дупка), където извирала много силна вода. В статията е записано, че на 50 метра в баира има дупка с диаметър 3 метра. Като се влезело в тази дупка, дълбока 37 метра, се виждало много вода, като езеро, дълбочината на което е била 11 метра. Там именно бил построен параклисът "Рождество Богородично". В самия параклис имало две отделни места, в които влизала изворна вода. От едното място желаещите пиели, а от другото поливали болните и страдащите от разни болести. Отвън до параклиса била построена чешма с 8 чучура. По нататък в статията се отбелязва, че на 18 септември 1927г свещениците Върбан Върбанов от Елхово и Иван П. Атанасов от Мелница отслужили божествена литургия в присъствието на многобройни посетители от с. Мелница и околните селища и бил осветен новопостроеният параклис.

През 1999г по идея на ревностната православна християнка Дора Стоева и нейните съмишленици Иван Господинов Иванов, Елена Бамбева и Иван Ст. Дойнов започва активна работа за възстановяване на параклиса За няколко месеца той е възстановен и оборудван за извършване в него на богослужение. Обновен и облагороден е и прилежащият му терен. По проект на Румен Андреев и конструктор Живко Драголов бе построена камбанария, на която са закачени 3 камбани по 100, 60 и 40 килограма. Всяка година на празника Рождество Богородично, известен сред населението като Малка Богородица, тук се организират тържества. В календара на българската православна църква празникът се отбелязва всяка година на 8 септември.

За детството на Мария преданието гласи, че тя е дъщеря на Йоаким и Анна, потомци на цар Давид. Те дълго време били бездетни, докато накрая Бог чул молитвите им и ги дарил с дъщеря. Йоаким и Анна дали обет да посветят детето си на Господ и когато тя навършила три години, те я отвели в Йерусалимския храм, за да я посветят на Бога. Тя останала да живее при храма, където била обучавана и възпитавана до навършване на пълнолетие.

След кръстната смърт на Христос и Неговото Възкресение, тя остава в Йерусалим, като за нея се грижи любимият ученик на Исус св. Йоан Богослов. Богородица умира на преклонна възраст с лека смърт – т. нар. успение (отбелязва се на 15-ти август), с което Бог дарява най-верните си слуги.

Легендата гласи, че по време на успението край смъртния одър на Богородица са присъствали всички останали живи апостоли, като единствено Тома закъснял с 3 дни. Когато той поискал да се преклони пред тялото й се установило, че в пещерата, където Богородица е погребана, е останала само погребалната й плащеница.

Рождество Богородично е един от трите големи празника в източноправославния календар, посветени на Богородица, празникът също е и сред 12-те най-големи религиозни празника в календара на църквата.

Според българските традиции Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва предимно от жени, за да им помага Богородица в беда или тежка работа. Според обичаите стопанката на дома приготвя празнична пита. Тя не трябва да шие и тъче, за да не се разболеят децата в дома. Днес във всички епархии на Българската православна църква се чества празника

Аязмото с лековитата вода, живописното място и празничните трапези събират много хора, които отправят своите молитва и благодарност към нашата Майка Пресвета Богородица.