Трако римски скален култов комплекс по рекаТабан

Преглед

Село Войново, село Стрелково, село Васил Левски, село Поп Русиново, село Кутловица се намират се по поречието на река Табан, като включва 4 скални светилища, разположени в близост до с. Войново, с. Стрелково, с. Васил Левски, с. Поп Русиново и с. Кутловица. Предполага се, че подземните светилища с галерии, олтари и площадки могат да имат отношение с култа към обожествения герой на тракогетите Залмоксис. За център на култовите практики избират най-забележителния скален феномен в региона – високия над 20 м скален венец (Баджалията) на източния ръкав на р. Табан. На това място, сухоречието са разширява и образува дълбока котловинна равнина, обрамчена със скали, в които са се оформили десетки пещери.

с. Стрелково
Скален храм - оформен в голяма пещера, до която се достига по изсечен в скалата тунел. Вдясно от пещерата е най-старателно изсеченото помещение в комплекса – дълбок елепсовиден в разрез и полуелипсовиден в план олтар. Точно от площадката пред олтара на скалния храм са се извършвали многовековни жертвоприношения.
Скална култова площадка – намира се на около 220 м. югозападно от “Баджалията” на левия бряг на сухоречието. Върхът е изсечен, в резултат на което е идеално подравнен формирайки площадка с трапецовидна форма ориентирана по посоките на света. От площадката се разкрива широка панорама и се установява пряка визуална връзка с олтара на “Баджалията”, трона, могилния некропол на върха на високото плато край пътя Силистра – Варна и третия скалния венец в североизточна посока. Площадката е служела за астрономически наблюдения, свързани с астрологическите практики на поклонниците на Зелмокис.
Скален трон - на около 50 м северозападно от „Баджалията” има голям скален блок. Изсечен е под формата на трон със седалка и облегалка, който е в пряка визуална връзка с олтара на светилището.
Скална култова яма - намира се на 150 м североизточно от Баджалията и е разположена над малка пещера. От входа на пещерата по изсечени в скалата стъпала се достига до неголяма скална площадка, която е допълнително заравнена. Върху нея, точно над пещерата е изсечена скална яма с правоъгълно гърло.

Скално светилище "Киринджика"
Намира се на 2,5 км южно от “Баджалията” върху десния бряг на р. Табан. В източната половина старателно е оформена правоъгълна площадка. В дясно от площадката, в подножието на източната стена на скалния венец старателно е изсечена полукръгла, арковидно оформена в долния край ниша-олтар.
Скално светилище до с. Кутловица
Намира се на 3 км южно от «Киринджика» и 1,5 км източно от с. Кутловица. Върху десния бряг на сухоречието се издига естествена скална арка (мост). На около 25 м южно от арката има естествена скална кухина, която е дооформена под форма на елепсовиден в поглед и полуелепсовиден в план олтар.
Скално светилище до с. Васил Левски
Намира се на около 3 км. северно от „Баджалията” и както останалите три е разположено на десния бряг на сухоречието Табан. Много атрактивна природна структура наподобяваща средновековен скален замък е пригодена за светилище. За целта пет естествени скални кухини по фасадата на скалния венец са дооформени чрез изсичане като култови ниши.
Скално светилище до с. Войново
Включва пещерата и олтара в подножието. Местността около него е наситена с редки скални и природни феномени. В непосредствена близост до светилището има пещера, използвана за килия от монаси – отшелници от X в. сл. Хр.
Местоположение: България, област Силистра, с. Стрелково , с. Васил Левски, с. Поп Русаново и с. Кутловица - суходелието на р.Табан /Малък Канагьол/
с. Голеш /община Кайнарджа/, с. В. Левски и с. Цар Асен /община Алфатар/, с. Руйно и с. Върбино /община Дулово/
Скални манастири
Колонията от скални манастири от раннохристиянската епоха са разположени около Дуросторум-Дръстър-Силистра, югоизточно от Силистра по руслото на р. Суха южно с. Голеш, започва колония от скални монашески обители. Тя включва 7 манастира с множество църкви крипти, килии, параклиси които са съхранили своя оригинален интериор и екстериор от периода на късната античност и ранна Византия. Това се оказват едни от най-ранните скални манастири не само в България, на Балканите, но може би изобщо в Европа. Колониите скални манастири е напусна при печенежките нашествия в средата на ХІ в., Обитателите им се изтеглят на юг и запад, където слагат началото на нови монашески колонии по р. Провадийска, р. Бели, Черни и Русенски Лом.