Тракийско култово място с. Ковил

Преглед

Тракийският култов комплекс при село Ковил в Крумовградско се намира на пътя Крумовград - Хасково (през с. Студен кладенец). и е едно от най-притегателните култови места в Източните Родопи. Скалните изсичания включват жертвеник, известен като Триножника, каменни водохранилища, издълбани трапецовидни ниши, скални лица, щерни и шарапани, изкуствено оформени пещери. Открит е и скален некропол, съставен от 9 гроба, разположени около билото, върху което се намира култовият комплекс. Ковил е заобргаден от невероятна природа, намира се на отдалечено от главния път място и предлага възможност за уединение и необезпокоявано да се насладите на останките от тракийската епоха – епохата на мегалитната култура в Източните Родопи.

Археологическият комплекс е бил разположен на огромна площ. Територията му надхвърля няколкократно Перперикон, Белинташ и Глухите камъни. Разпростира се на километри по билото в местността Белите камъни, между селата Ковил и Джанка. Според някои източници светилищата са девет на брой, без да е ясен критерият на тяхното отграничаване, при това те са почти унищожени, а някои и недовършени. Комплексът е проучван в периода 1991-1993 г. от Георги Нехризов и Георги Кулов. Намира се в местността Ак кая (Бялата скала). Проучваното светилище е разположено на открояващ се бял скален венец (вулканични туфи) върху билото на каменист хребет. От запад личат следи от зид без спойка, преграждал достъпната страна. На билото в скалите са изсечени множество съоръжения с култово предназначение, жертвеници, улеи, както и голяма, добре запазена шарапана, ниши. Под него има сводообразни пещери, в някои от които се забелязват следи от човешка намеса. Непосредствено след къщите на селото, на една от пътеките за светилището, има ясно видим скален некропол. Гробовете са изсечени в скалите по периферията на билото, където се откриват следите на тракийско светилище. Общият им брой е 9, от които 3 са добре запазени, 4 са почти унищожени, а 2 не са довършени. Гробовете са разположени в една линия с приблизителна ориентация С-Ю. Не са открити следи от погребения. Погребенията са извършвани чрез трупоизгаряне извън гроба, като останките и много дарове са полагани в урна или направо на терена и ограждани с камъни. При проведените в периода 1991-1993 година организирани разкопки са открити много накити, фибули, глинени зооморфни култови фигури и изобилие от керамичен материал, както и един анфороподобен идол. Комплексът е датиран в периода II в. пр. Хр. – I в. сл. Хр. Скалната гробница край с. Джанка може да се разглежда като отделен обект, но е видно, че тя е част от огромното съоръжение или останки от древен град. Тя е сравнително запазена и може да бъде описана. Предверие води до по-ниско разположена трапецовидна камера, стесняваща се нагоре, където може би е имало отвор. В близост се намира плитък басейн с диаметър 1,6 м. и дълбочина 0,5 м. с отточен отвор – счита се, че е шарапана. Необясними остават не само размерите и предназначението на този грандиозен мегалитен обект, но и възможният брой на предполагаемите посетители или обитатели на мястото. Комплексът не е проучван археологически.