Тракийски долмени Елхово

Преглед

Най-значимите находки от времето на Древна Тракия в Елховско определено са двата долмена запазени южно от пограничното село Голям Дервент. Те са проучени през 2005 г. и 2007 г. от Деян Дичев и екипа на Археологическа експедиция „Странджа”, под ръководството на известната българска археоложка Даниела Агре.

В миналото селото се е намирало на важен търговски път в рамките на Османската империя. Пътят, който води до селото и от там до Турция е основният римски път, през който по билото на едно планинско разклонение са минавали търговските кервани към Азия. През 1814 г. за селото свидетелства посетилия го офицер от военноинженерните войски на Френската империя капитан-инженер Франсоа-Даниел Томасен. Той съобщава името му като Бююк-Дервенд и го определя като голямо село, населено с българи и разположено в голяма урва, чиито води се вливат в Арда. Според френският източник в началото на XIX век е селото има отбранителна кула, където е поставен пост за сигурността на съобщенията.

Една от легендите за основаването на селото е историята на принцеса, водена за жена на османски владетел. Минавайки през стария римски път, заварила пресните следи на битка. Огорчена от болката и мъката на живи и ранени, тя побила камък на мястото и повелила да се основе селище, където хората да живеят в мир и щастие.

След Освобождението селото е сравнително голямо и е има митница. С течение на времето, и особено след 9 септември 1944 г., населението намалява и в днешно време се състои предимно от възрастни хора. В близост до селото се намира местността Гьол Бунар, където е изградена почивна станция.

Слабата населеност и девствената природа правят района на селото изключително добро място за отдих. Южно от селото са открити два долмена. При започналите проучвания през 2005 г. са категоризирани като тракийски погребални камери.

Долмените представляват мегалитни съоръжения, изградени от няколко големи естествени камъка или грубо обработени каменни плочи, поставени отвесно и покрити с друга каменна плоча. Долмените са най-старата гробна архитектура, известна на Балканите. Те са разположени единично или в групи по планинските хребети и ридове. Независимо от конфигурацията си – единични или групирани в некропол, долмените са покрити с могилен насип, състоящ се от пръст и камъни, а входовете им са ориентирани винаги към една от слънчевите посоки и никога не сочат на север.

В зависимост от конструкцията им, долмените са обединени в следната типологическа схема, в която са включени и цистовите гробници, които се срещат в некрополи с долмени:

Еднокамерни долмени или еднокамерни долмени с дромос и двукамерни долмени с дромос;
Двойни долмени – отделно стоящи, долепени, но различни по конструкция и размери;
Долменоподобни цисти – обикновено са единични свързани в общ насип и могила до долмен.
Древните тракийски племена са ги използвали най-вече за погребения на високопоставени представители на племенната аристокрация и свързаните с това култови обреди. Подобни мегалитни съоръжения са запазени в Западна Европа и Кавказ. На Балканския полуостров се срещат само в Източните Родопи, Сакар планина и Странджа. Най-разпространени са еднокамерните, по-рядко има и двукамерни. Двата вида могат да бъдат със или без входен коридор (дромос). По-големият от двата долмена край Голям Дервент, е проучен през 2007 г. и се състои от две камери и дромос (вход). Датира от IX – VІІІ в. пр. Хр.

 Според Даниела Агре това е най-големият долмен откриван в Тракия до сега, на който дромоса (коридорът) към гробните камери е покрит, което е много рядко архитектурно решение. Особено внимание заслужава и факта, че на базата на 800 известни долмена в България, Турция и Гърция това е единствения, на който входната плоча е орнаментирана с релефни изображения: лабрис, взаимно захапващи се змии и лабиринт.

Лабрисът (двойна брадва) в древността е символ на владетелската власт и могъщество. По-късно става емблема на царската династия на одрисите, която създава най-мощното тракийско държавническо обединение през втората половина на I хил. пр. Хр. 

Находките от долмените от с. Голям Дервент могат да бъдат видяни в експозицията „Археология” към Етнографско-археологически музей – Елхово.

Местоположение: Тракийски долмени  се намират до село Голям Дервент, на 26 км от град Елхово. За да разгледате двата уникални долмена близо до село Голям Дервент е необходимо да преминете през оградата на граничната мрежа. Те са разположени в т.н. буферна зона между България и Турция. Не се изисква специален пропуск за посещението им.