Средновековно селище Култов център Татул

Преглед

Татул е скално-култов комплекс край село Татул, (Община Момчилград) наричан от местното население Каябъшъ (в превод от турски „каменна глава“). Татул е праисторическо култово място, на чиято територия е разположен един от най-озадачаващите мегалитни паметници на територията на България – саркофаг с форма на пресечена пирамида, който няма аналог сред множеството мегалитни паметници регистрирани от археолозите на територията на България и по света. Това е най-добре запазеният храмов комплекс изсечен в монолитен къс скала. Комплексът е разположен на 200 m от село Татул в местностите Кара дере и Кая башъ. Скалното светилище е регистрирано и описано за първи път през 1933 г. от краеведа Никола Иванов. През 1940 г. българският археолог Васил Миков посещава мястото и изказва предположение, че под хълма са развалините на голямо древнотракийско светилище.

Светилището представлява скален масив, а върхът му – пресечена пирамида. Комплексът се състои от два саркофага, четириъгълно легло за главния олтар и триметров кладенец, както и множество изсичания с не съвсем ясна цел по скалите. Според проведените с малки прекъсвания през 2004 – 2009 г. мащабни археологически разкопки под ръководството на Николай Овчаров комплексът е датиран от края на V и началото на IV хил. пр. Хр., за което свидетелстват намерените фрагменти от глинени съдове в района. Скалната пирамида и гробниците около нея са оформени през ХVIII – ХI в. пр. Хр., когато светилището преживява своя първи голям разцвет. Наоколо е оформен кръг от глинени олтари, върху които са извършвани жертвоприношенията. Открити са стотици култови предмети – глинени човешки идоли и прешлени за вретено, модели на съдове, предмети от бронз, изображение на Бога Слънце.

През 1980-те години, проф. Иван Венедиков изказва хипотезата, че хълмът край с. Татул е служел като светилище, посветено на Орфей, но на този етап от проучването на археологическия обект тази хипотеза не може да бъде доказана. За да идентифицира обекта като култово място посветено на Орфей, Венедиков цитира няколко антични извори за древната история. Според Конон и Павзаний тленните останки на легендарния тракийски жрец Орфей били сложени в урна и положени върху скала. Замисълът бил и след смъртта му той да остане посредник между боговете и хората. Костите едновременно трябвало да бъдат скрити от слънцето, но и най-близо до него. Това е идеята за антроподемона или полубога – царя, който след смъртта си постепенно се превръща в божество. Според Венедиков на хълма до Татул е извършен погребален обред, който е съвсем различен от познатите погребални практики на древните траки, при които се наблюдава заравяне на мъртвите владетели под могилни насипи.

Така Венедиков обоснова хипотезата, че най-близко свидетелство за изповядвания някога при Татул ритуал са легендите за погребването на прочутия цар-жрец, певец и прорицател, родения в Родопите Орфей.

Скално-изсеченото съоръжение е устроено по начин, различен от всички описани към този етап подобни съоръжения, открити на територията на България. Грубо изработената пирамида е издялана от човешка ръка от монолитна скала. Висока около 4.50 m и широка при основата си 6 m, а в горната част на пирамидата е издялана своеобразна площадка, по-ниска от северната и източната страна, а издигнатата в средата и от юг и от запад. В средата на тази издигната част е издълбан един гроб с неправилна форма, широк при късата страна, където се поставя главата на умрелия, 49 cm, а на противоположната страна, където трябва да са били краката – 0,25 m. Самият гроб е дълъг 1.87 m и е издълбан по същия начин, както и камерите на гробниците, без страните му да образуват страни или ръбове. За да се затвори този гроб отгоре, страните му са били издълбани с един отстъп стъпалце, дълбоко 0,22 m и широко 0,9 m.

Регистрираните културни пластове, съоръжения и находки определят обща хронология на обекта от епохата на късния Халколит до Средновековието, което означава, че мястото е било населено и използвано в продължение на около 5000 години.