Средновековна крепост -село Гугутка

Преглед

Крепостта Бялград се намира на 2 км югоизточно от село Гугутка. Обектът е датиран към XII век и е една от най-добре запазените крепости в България.

Kрепостните стени са достигали до 8 метра на височина и 2 метра широчина в основата си. Името на крепостта идва от белите каменни блокове, от които е построена. 

В източната част на крепостта са открити основи на базилика.

Най-съществена връзка с тези земи има българският цар  Калоян (1197-1207 г.), с проведените от него военни кампании, при които българските войски най-активно действат в района на Източните Родопи, много вероятно и в Гугутка. Потвърждение на това твърдение намираме в не еднократно засичане на историческите факти с местни предания. Известно е че, през месец юни 1206 г. Калоян обсажда Димотика (дн. град в Североизточна Гърция), като се ползва от подкрепата на планинците, живеещи западно от ромейския град, т.е. в Източните Родопи. След няколко дни, както съобщава един от хронистите на тези събития, Жофроа дьо Вилардуен, латинската армия на Четвъртия кръстоносен поход тръгнала от Цариград към Димотика, за да помогне на обсадения град. Латинците били предвождани от регента на империята, Хенрих Фландърски, който замествал пленения си брат император Балдуин Фландърски. Калоян предпочел да не влиза в открит бой и отстъпил към Източните Родопи, а латинците го последвали в планината. Вилардуен пише: „А Йоанис [Калоян] се махна и язди назад към своята страна. Те [латинците] го следваха така пет дни; а той вървеше все пред тях. Тогава на петия ден те се настаниха в един замък, който се казва Фраим. Там престояха три дни...“ Месторазположението на Фраим не е ясно установено и има различни предположения. Според историците най-убедителното гласи хипотезата, че това е крепостта, разположена край място, където река Крумовица се влива в Арда. Известният историк Васил Златарски предполага, че Калоян се е оттеглил по долината на река Арда (а защо не край Бяла река?!), което значи, че е бил в непосредствена близост, а вероятно и в близки взаимоотношения с тукашните българи. Неслучайно в края на август същата година българската войска се връща и превзема Димотика.
Според местните предания, по време на оттеглянето си във вътрешността на планината, цар Калоян престоява известно време в здравата крепост „Бял град“ (Бяло градище), чиито развалини и днес гордо стърчат край с. Гугутка. Преданието продължава със сведението, че българският владетел престоял в нея след една от битките му в района, като използвал престоя си за подготовка на нови атаки срещу Димотика и Одрин.
Наличните данни сочат към заключението, че през средновековието крепостта „Бял град“ изпълнява функциите на сателитен поддържащ пункт на близката крепост „Лютица“, в която цар Калоян нееднократно пребивава. Освен това тя е разположена на път, паралелен на древния римски път „Виа Егнация“ (Адриатическо море – Солун – Кавала – Константинопол) и е свързана с охраната му. Мястото е изключително стратегическо и подходящо за изходен пункт в две направления: на югоизток – към Димотика – Одрин – Константинопол и на югозапад – към Гюмурджина – Кавала – Солоун.
Легендата разказва, че отседналите тук царкалоянови воини (вероятно около 1000 конници), пленени от красотата наоколо и добрите условия за живот, съдават селище като му дава името „Бѝндирди“, което в буквален превод от старобългарски означава „конник, конница“ (българска конница). Местните хора вярват, че то е дадено в знак на преклонение към величието и храбростта на българските воини, участвали в разгрома на латинската армия и в пленяването на император Балдуин край Одрин (14 април 1205 г.). След като цар Калоян дал благословия, новото селище било изградено не далеч от крепостта „Бял град“, по склоновете и в подножието на възвишението Пиндюрди, където все още личат основи от сгради, а на върха – останки от църква. Междувременно пристигнали семействата на войниците от различни краища на България, но предимно от Македония. Биндирди било типично гарнизонно селище, чиито жители освен с охрана на границата се занимавали и със селскостопанска работа. Според местно знание, това селище – далечен предшественик и първообраз на днешното Гугутка, до падането на тези земи под османска власт (края на XIV  в.) наброявало 720 къщи и 5 000 жители.
След разпокъсването на Българското царство на отделни по-малки царства и деспотства, към средата на XIV в. Източните Родопи (респективно и тукашното селище) и Беломорието влизат във феодално владение на български феодал – севастократор Момчил, станал известен като Момчил войвода (Момчил юнак). Първоначално Момчил управлява областта Меропа (Средните Родопи), но впоследствие се обръща срещу доскорошния си съюзник Йоан VI Кантакузин, претендент за императорския престол и заемащ една от страните в разиграваща се по това време гражданска война. Тогава българинът завзема град Ксанти, който става негова столица, а на изток, както съобщава самият Кантакузин, "стигнал чак до Мора" (област, която е в Източните Родопи и вероятно е идентична с по-рано споменаваната от хронистите област "Ахридос"). От тези сведения може да се приеме, че за кратко време земите от поречието на Бяла река са част от момчиловите владения, при което жителите на Биндирди навярно стават преки свидетели на бурните събития, а може би и участници в тях. След смъртта на Момчил, загинал геройски в неравен бой на 7 юли 1345 г. срещу обединените войски на Умур бег (емир на селджукските турци) и на Кантакузин, районът на Гугутка е отново на подчинение на претендента (на византийците), като остава в такава зависимост до завладяването на Родопската област от османлиите около 1371 г. Момчил войвода остава в историята като една от първите жертви, геройски загинали на бойното поле срещу османските нашественици. Заради внушителния си вид, борбения си нрав и самонадеяната политика Момчил скоро се превръща във фолклорен герой, закрилник на Родопите и живеещите в тях българи.