Сграда на Общинската администрация на град Кюстендил

Преглед

Сградата на Педагогическото училище в Кюстендил е архитектурен паметник на културата, както и исторически такъв. Днес в нея се помещава кметството с администрацията на община Кюстендил и общинския съвет.

Построяването на сградата е по инициатива на Градския съвет, начело с кмета Христо Лекарски. Камъкът в основата е положен в деня на светите братя Кирил и Методий и на българската писменост и култура – 11 май 1889 г.

Министерството на народното просвещение възлага проекта на виенския архитект Фридрих Грюнангер. Монументалната сграда е разположена в историческия център на Кюстендил на мястото на съществували преди освобождението конаци на изселили се в Македония през 1878 г. османски местни първенци, сред които Зейнел бей, зет на последния каймакамин Мехмед Челеби Агин.

Западно от сградата е разположен централния площад на Кюстендил – Велбъжд с пропорции на ареата – 110/50 м, решени от архитект Христо Ковачевски в канона на т.нар. златното сечение в градоустройството. Строителството на сградата на Педагогическото училище е поверено на предприемачите братята Иван, Васил и Григор Гребенарови, както и на италиански каменоделци и кюстендилски майстори – зидари и дърводелци от трънския край за довършителните работи. Общата нетна стойност на проекта била 326 533 лв. към 1889 г.

Сградата със застроена площ от 1516 m² е тържествено открита с водосвет на 10 октомври 1894 г. Тя е на два етажа, като на долния има 15 учебни стаи, а на горния – още 10. През 1898 г. е издградена и малката куличка на градския часовник със средновековната среброгласна камбана още от 1429 г., която е пренесена след разрушаването на Часовниковата градска (Сахат) кула – съградена през 1665 г.

След закриването на Педагогическото училище през 1908 г. с прогласяването на независимостта и Царство България, временно в сградата се помещава откритата в града Държавна мъжка гимназия, а през 1911 – 15 години – Общинска девическа гимназия.

Сградата на бившето Педагогическо училище е един от символите на Кюстендил, като свидетел на почти всички исторически събития свързани с България и „града на Константин“ след Освобождението.