Съдебна палата - София

Преглед

Съдебната палата e сграда в София, изградена  като монументална структура, намира се на бул. „Витоша“ 2, между улиците „Алабин“, „Лавеле“ и „Позитано“.

Съдебната палата е замислена още в края на 19 век и за нея е проведен международен конкурс, спечелен от българския архитект Никола Лазаров, но кризисните военни и следвоенни времена отлагат изпълнението на проекта. През 1928 г. последният е преработен от архитект Пенчо Койчев.

Сградата е построена през периода 1929 – 1940 г. със застроена площ от 8400 m². При завършването си е притежавала 640 помещения, 24 заседателни зали, 3 хола и 8 вътрешни двора.

Външният архитектурен облик респектира със своята монументалност и строги изчистени класически форми.

Идеята за тази сграда се налага още през 1880 г., но обявеният за нея през 1912 г. международен конкурс е отложен заради Балканската война и е проведен през 1914 г. Първа премия не е присъдена. Втори е проектът на арх. Никола Лазаров, който не се реализира.

Строителството започва през 1929 г., на 16 май изкопните работи са готови. (След проектирането арх. Койчев пряко ръководи и строителството до септември 1933 г. когато е пенсиониран

Към 12 април 1930 г. нулевият цикъл е завършен и строителството излиза над нивото на терен с изливането на първата плоча.

На 23 август 1932 г. цялата стоманобетонна конструкция на сградата и покрива са завършени.

В 1936 г. е завършен грубият строеж на сградата със зидариите и външната ѝ каменна облицовка. Предвидените 16 скулптури на магистрати – съдии и прокурори, по страничните фасади не са одобрени и са поставени само вече изработените 2, а вместо останалите са сложени каменни блокове, започват довършителните работи.

В 1940 г. довършителните работи са завършени заедно с интериорите, витражите и всичко друго по сградата, и започва обзавеждането ѝ.

През септември 1941 г. Съдебната палата е официално открита.

Сградата има сиенитен цокъл, облицовка от бял варовик и забележим корниз под най-горния етаж. Съдебната палата е първата сграда в града, изградена в този монументален стил, използван по-късно при Българската народна банка през 1930 г., Народната библиотека, Операта, Военното издателство и Ларгото и пр. В атриумите на Съдебната палата са поставени български и латински надписи, като следният:

„          Правосѫдието е основа на държавитѣ. Нека се подчиняваме на законитѣ, за да бѫдемъ свободни. Справедливостьта трѣбва да се съблюдава въвъ всичко, а особено въ правосѫдието.

Съдебната палата е седалище на третата власт в държавата – съдебната, и при Царство България и през комунистическия режим и след него понастоящем.

В нея, освен текущите второ и третоинстанционни търговски, граждански и наказателни дела, стават съдебните заседания по всички най-значими за страната процеси:

    до деветосептемврийския преврат в 1944 г. – срещу комунистическите антидържавни функционери, много от които завършили със смъртни присъди;

    след него – срещу опозицията и набедените за противници на режима, но и срещу реалните му такива, също много от които завършили със смъртни присъди, но знаковите процеси на т.нар. „народен съд“ срещу министрите, депутатите и регентите са водени в Софийския университет, а не тук;

    след падането на режима – тук се гледат делата срещу неговия ръководител Тодор Живков, за убийството на бившия министър-председател на България Андрей Луканов и срещу знаковите фигури в организираната престъпност, контрабандата и търговията с наркотици, както и срещу настоящи политици, бивши министри от сегашния режим, бивши и действащи депутати.