Река Арда

Преглед

Арда (антично име – Артеск (ос, средновековно име – Flum d'Arte – ст.фр.), е река в Южна България, област Смолян, област Кърджали и област Хасково и Североизточна Гърция (под името на гръцки: Άρδας Ардас), десен приток на река Марица. Дължината ѝ е 272 km, от които на българска територия – 241,3 km, която ѝ отрежда 9-о място сред реките на България. Река Арда е най-голямата река в Родопите и вторият по големина приток на река Марица след река Тунджа. Река Арда отводнява източните части на Западните Родопи и почти изцяло Източните Родопи. Предполагаемото идентифициране на река Арда с речните имена: Харпесос, Арнесос, не намира потвърждение.

Поречието на реката е било едно от най-добре залесените поречия в цяла България. Вследствие обаче на безплановото им използване в миналото и безогледната им експлоатация голяма част от горите са изсечени, поради което днес обширни площи са обезлесени или покрити със слаби, закелевели гори.

Общо в поречието на Арда 2170 km² са заети от нискостеблени и иглолистни гори, което представлява около 40% от цялата водосборна площ. Доминиращо влияние имат нискостеблените гори представени от цер, благун, космат дъб със средиземноморски елементи като червена хвойна и плюскач. Карстовият район между селата Орешари-Долно Черковище е почти изцяло от гори от келяв габър, примесен с маклен и мъждрян. Срещат се също и храсталаци от драка и люляк, примесени със смин. Могат да се открият и единични дървета от бадемолистна круша и фисташка. Иглолистните гори са съсредоточени в западната част на водосборния басейн, докато нискостеблените са разпръснати в останалата част на поречието, главно в граничните райони и долното течение на реката.

Горното течение на реката е сравнително слабо залесено – едва 35% до град Рудозем, като тук преобладават иглолистните гори и отчасти нискостеблените.

Най-слабо залесено е средното течение на реката, където има само отделни малки закелевели горички. Изключение прави южната гранична ивица на водосборния басейн с ширина между 5 и 10 km, където горните течение на реките Върбица и Крумовица и техните притоци, водещи началото си от Южните Родопи, са заети от гъсти нискостеблени гори. След устието на десния приток на Арда Кулиджийска река, която служи за естествена граница между незалесените и залесените части на поречието, нискостеблените гори имат широко разпространение, като процентът на залесеност достига до 70%. Този си характер поречието запазва до напускането на реката на българска територия.

Поречието на Арда и долините на притоците ѝ още от дълбока древност са били предпочитано място за създаване на селища. В района на град Кърджали при строителни работи е открито селище от 6 хил. г. пр. Хр., като много от намерените предмети при археологическите разкопки са във фонда на Регионалния исторически музей. В това отношение не правят изключение и отдавна известните тракийски култови комплекси Перперек наричан през последните 20 години и Перперикон, както и „Татул“. Почти на всяко възвишение по завоите на реката е имало изградени крепости и наблюдателни кули, като руините на много от тях са запазени. Такива са крепостите Кривус при село Башево, Патмос край хижа „Боровица“, Шеста крепост (отъждествявана с крепостта Моняк) край Кърджали и други.

За преминаване на древните пътища към Беломорието на реката са били изградени няколко каменни моста, внушителни по своите размери и впечатляващи и днес със своята оригинална архитектура. Такъв един изцяло съхранен от времето е Дяволският мост в района на село Дядовци (община Ардино). Отделни части от мостове има на няколко места в региона: край селата Сухово и Боровица, а други 3 са останали под водите на язовирите.

Реката с нейните язовири е приятно място за отдих и почивка, а във водите им се срещат различни видове риба, превръщайки се в любимо място за много запалени рибари.