Регионален етнографски музей Пловдив

Преглед

Регионален етнографски музей в Пловдив е вторият по големина в България специализиран музей за етнография с утвърдена научно-образователна дейност и център за културен туризъм. Музеят се намира в Куюмджиевата къща – паметник на културата от национално значение.

Първата идея за създаване на етнографски музей е  от края на 1891 г. След четвърт век по предложение на Стою Шишков, местната администрация решава да се създаде Окръжен музей. Неговата основна цел е събирането на материали, свързани с миналото и настоящето на Пловдивски регион в историческо, икономическо, художествено и битово отношение.

Началото е поставено на 22 януари 1917 г., когато в Окръжната палата (дн. Община Пловдив) е свикано съвещание, на което е решено „да се учреди при Постоянната комисия един Окръжен музей“. Правилникът на музея е одобрен на 20 юли 1918 г. и съгласно него музеят започва работа с директор Йордан П. Георгиев и секретар Стою Н. Шишков.

Следва период на събирателска работа, фотозаснемане, популяризаторска дейност. През 1930 година музейните ценности са над 500.

През 1931 – 1932 г., въпреки аргументираната съпротива на Стою Шишков, от съображения за икономии, администрацията прехвърля материалната база към Народната библиотека и музей в Пловдив.

През 1938 г. по инициатива на кмета на града Божидар Здравков е поставено второто начало на съвременния музей. От тази година музеят се помещава в Куюмджиевата къща, определена за Общинска къща музей.

На 14 октомври 1943 г. музеят е отворен за посещения. През 1949 г. Общинската къща музей е преименувана в Народен етнографски музей. През 1952 г. е открита постоянна експозиция, обновена изцяло през 1962 г.

Експозицията на музея представя традиционната култура на хората, населявали Тракия, Родопите и Средногорието от периода на Възраждането. В постоянна експозиция земеделието и животновъдството са представени като основни поминъци на населението от региона. От традиционните занаяти в музея са представени абаджийство, гайтанджийство, грънчарство, медникарство, железарство. Златарска работилница е експонирана с целия си инвентар. Представена е част от колекция накити и църковна утвар, традиционни народни костюми, платове, килими, музикални инструменти и обреден реквизит. Представен е и градският бит.