Регионален етнографски музей на открито " ЕТЪР"

Преглед

Етнографски музей на открито „Етър“, или Етъра, е музей на открито в едноименния квартал на Габрово.

Представлява възстановка на българския бит, култура и занаятчийство. Той е първият по рода си музей в България. Открит е на 7 септември 1964 г. Музеят е разположен на 8 км южно от основната част на Габрово.

В ЕМО „Етър“ се намира единствената в България сбирка на народна техника на вода. Тя съдържа 10 експоната и е една от богатите и добре организирани технически сбирки сред европейските музеи на открито. Това е причината, водното колело да се превърне в емблема на Етъра. Най-важната особеност на сбирката е, че всички обекти са в действие, така както в миналото. Занаятчийска чаршия представя 16 образци на балканската архитектура, разкриващи самобитния талант на възрожденските строители.

Част е от Стоте национални туристически обекта.

Първоначално е реставрирана съществуващата воденица, а по-късно са изградени и другите обекти. В Музея са разположени 50 обекта – технически съоръжения за вода, къщи със занаятчийски работилници, обекти с обществено значение. Идеята на цялата музейна експозиция на открито е да пресъздаде архитектурата, бита и стопанското минало на Габрово и Габровския край през периода на Възраждането. По това време в града процъфтяват 26 занаята, чиято продукция намира пазар в Румъния, Австрия, Франция, Турция. Както знаете Габрово е мястото, в което се открива Първото светско новобългарско училище – Априловската гимназия. Подемът в икономически, политически и културен план извеждат Габрово като един значителен стопански, духовно-просветен и културен център в България.

В Етъра се разполага единствената в България колекция на народна техника за вода. Тя включва 10 обекта, което я прави една от най-добре организирани и богати технически сбирки сред европейските музеи на открито. А както знаете водното колело е емблема на Етъра.Всеки обект от сбирката е в действие, благодарение на заварената тук вадищна система, оформена на две нива.  На първото ниво могат да бъдат видяни точило, тепавица, воденица-караджейка, валявица и струг за гаванки.

На второто – гайтанджийска одая, воденица-долапкиня, струг за бъклици, бичкиджийница и валявица от с. Стоките.

Занаятчийската чаршия от Етъра е най-любопитна и интересна. Етъра е  умален вариант на някогашно Габрово. Къщите по занаятчийската чаршия са 16 на брой и представляват образец на балканската архитектура – двуетажна къщичка, на долния етаж се намира работилницата, за да се намира близо до хората, а на втория е Във всяка от къщите може да се наблюдава производството на различни изделия по традиционен начин – обработка на метал, кожа, глина, дърво, вълна, козина….

Бакърджийство, Иконопис, Сарачество, Хлопкарство, Шекерджийство, Куюмджийство, Тъкачество, грънчарство, дърворезбарство са само част от всички представени занаяти в Етъра, разкриващи самобитния характер на възрожденските строители. В Етъра, както в миналото, занаятчията произвежда и сам продава изделията си. Така посетителите могат да наблюдават старинната технология, оригиналните инструменти, да разговарят с майсторите и да отнесат със себе си ръчно изработен предмет от метал, кожа, глина, дърво, вълна, козина и др. Саковата къща  определено грабва окото и прави впечатление. Къщата на габровския търговец Петър Сака е построена през 1850 г. до Баев мост в Габрово. Искрящо синя, тя контрастира на жълто-червената окраска на дърветата над нея. Възстановена е в музея в Етъра през 1970 г. Фасадата й е изпъстрена с рисувани колони с множество прозорци; откритият чардак преминава в закрито помещение. Първият етаж е търговски дюкян – тук се продават изделия, изработени от майстори на народните занаяти.На втория етаж е показан интериор на търговско жилище.В самия край на занаятчийската чаршия се намира църквата с училището. Тя копие на храм от с. Радовци, община Дряново от 1868 г.Архитектурата на сградата е интересна с това, че съчетава балканска къща, култова сграда и училище. През 1975 г. църквата е обявена за паметник на културата от местно значение. През 1811 г. в Габрово е построена първата часовникова кула. Тя е дървена.  По-късно на площад „1 май 1876”,  на нейното място,  през 1835 г. е построена днешната каменна кула – образец на българската възрожденска архитектура. Една от най-високите в България –  27,70 м., действаща и днес. В Етнографски музей „Етъра”  Лазар Донков изгражда  часовникова кула, копие на Габровската, която също показва точно време.