Раннохристиянска църква и некропол

Преглед

Августа Траяна е един от най-големите римски градове по българските земи, който след приемането на християнството като официална религия в Римската империя, става и епископско средище. Във връзка с това, до наши дни са оцелели множество останки на култови сгради от периода IV-VI  в. Сред намиралите се някога в самия късноантичен град и околностите му църкви, могат да се посочат следните: раннохристиянски манастирски комплекс в днешния жилищен квартал "Трите чучура", християнски комплекс с четириконхална църква, старохристиянска църква при античния форум на града, раннохристиянска трикорабна базилика на ул. "Железни врата" и старохристиянски църкви в местността "Чаталка".

Четириконхалната църква
Раннохристиянската църква се намира в центъра на Стара Загора, в близост до кръстовището на улиците "Генерал Столетов" и "Господин Михайловски", на 50 м от източната крепостна стена на Августа Траяна.
Старината е изцяло проучена от колектив с ръководител Д. Николов през 1979-1980 г.
В изграждането на постройката са разграничени два строителни периода. През първия, който се отнася към края на  IV  - началото на V в., паметникът е представлявал четириконхална църква или мартирий с нартекс. Тази сграда е с общи външни размери - делжина 23 м, ширина 18 м. Западната конха е фланкирана от север и от юг с две малки помещения, вградени в общия корпус. От намерените отделни фрагменти се разбира, че стените на сградата са били украсени със стенописи и стенни мозайки. Като архитектурен план четириконхалната църква намира паралел с Червената църква в Перущица, "Св. София" в Одрин и др.
През втория период (края на V - началото на VI в.) сградата е разширена на запад с атрий, около който е разположен затворен П-образен коридор с портик откъм двора. С това пристройване (дълго 19 м, широко 18 м), се получава един огромен комплекс с обща дължина от 42 м. На северната стена на коридора са открити стенописни фрагменти.
През втория период нартексът на църквата е използван за погребения на висши духовници. Открити са четири зидани гробници, две от тях (№3 и № 4) са украсени със стенописи). Една от гробниците (№ 3), разпозната като епископска, е съхранена и днес е акспонирана. Върху стените ѝ са изписани 6 кръста и надписи на гръцки, които в превод се чатат така: "За да бъде това вечно мое място за почивка тук искам да живея, както съм пожелал" (Псалм 132:14), "Господи помилуй" и "Бог е с нас".
Пристроените коридори от север и запад също са били използвани за погребения.
Предполага се, че помещенията западно от четириконхата са оформяли ранновизантийски манастир от сирийски тип със затворена планова схема.
Цялата сграда е била опожарена и разрушена навярно в края на VI в., по време на аваро-славянските нашевствия. През ХІ – ХІІ в. върху църковния комплекс функционира средновековна църква с некропол.
 
Понастоящем, намиращата се между жилищни блокове, старинна постройка е частично реставрирана и консервирана. Но паметникът не се подържа добре, с годините е занемарен. Стенописите в гробницата се нуждаят от спешна реставрация.