Пещера Света Марина, село Сливарово

Преглед

Пещерата Света Марина се намира много близо до гранична ограда с Турция, на около 25 километра източно от Малко Търново, на около 12 километра източно от село Сливарово и на около 10 километра южно от село Кости. До светилището водят черни пътища, които не са подходящи за лека кола. За ориентир, на места по черните пътища има указателни стрелки за пещерата и други интересни обекти в района.

Водата, която капе в нея, е възприета за аязмо. Пещерата край Сливарово представлява най-големият култов център на светицата в Югоизточна Тракия. Легенда разказва, че Сливаровското аязмо на Св. Марина била открито от пастир на стадо крави, сред които имало и един сляп бик. Поровил той с глава в извора и прогледнал. Оттогава хората разбрали, че това е лековитото аязмо на Св. Марина.

С тази пещера е свързана и много древна по произход традиция - при отвора в източната й част или при иконата да се оставят умалени, изработени от тенекия или от сребро, изображения на болния орган или на цяла човешка фигура (вотиви). Вярвало се, че болестта ще остане върху изображението в пещерата. Денят на светицата (30 юли стар стил, 17 юли н.ст.), бил голям празник за младежите и девойките в предбрачна възраст, затова в Странджа се нарича „лефтерски панагир”. Празникът на Св. Марина е нощен. Поклонниците правели трапези и преспивали до пещерата с надежда за изцеление или за сън-знамение, в очакване на знак от светицата какво да направят, че да облекчат страданията си.
Свещените места на Св. Марина представляват комплекси от манастирче, лечебен извор (аязмо), дърво (или няколко дървета), на които се закачат конец, дреха или част от нея с вярата, че болестта, преминала в тях, ще се самоунищожи, а човекът ще се прибере вкъщи напълно оздравял. Тези свещени комплекси се намират извън селищата, в ниски, усойни местности, най-често в пещера или дълбок дол. Така отиването към тези свещени места винаги е продължително слизане надолу.

Освен Сливаровската, в Странджа е известна и Стоиловската пещера на Св. Марина.

Марина е живяла през ІІІ век, в Антиохия – град, основан от Александър Македонски около 300 г.пр. н.е. Дъщеря на езически жрец, тя отрано остава без майка. Приема Христовата вяра на 12-годишна възраст. Тъкмо навлязла в 16-та си година, я среща управителя на източните римски провинции Олибрий, който, поразен от хубостта й, я иска за жена. Тя не скрива, че е християнска и заявява, че неин единствен жених е Христос. Веднага е задържана и изправена на съд. Подложена е на нечовешки мъчения: приковавана към дърво и отново измъчвана, като раните й били опалвани с огън. Понеже непрекъснато се молела Богу да я дари със Свето кръщение, била вързана и хвърлена в голяма каца с вода. Оковите й като по чудо падат и тя, изправена във водата, запява хвалебствени песни към Бога. Накрая управителят заповядва да бъде посечена с меч извън града.
Св. Марина често е изобразявана като победителка на дявола, причинител на злото – може би като отглас на легендата, че убива дракона-изкусител, като с кръстен знак се избавя от търбуха му.
Светицата посещава сънищата на хора, които вярват в нея, пророкува или дава съвети какво да се направи, за да се спасят вярващите от болести и нещастия.