Находище на родопски силивряк

Преглед

Научното име на силивряка е Хаберлеа родопензис (Haberlea rhodopensis). Така е наречен от своя откривател - унгарския ботаник Емерих Фривалдски. Родовото име е на учения ботаник Хаберле, а видовото - в чест на планината Родопа, където е открито за първи път. По тази причина го наричат още и Родопка.

Силиврякът е реликтен вид, датиращ от края на терциера. Дотогава е населявал цяла Европа и Азия. Днес се среща само в България и малко в Северна Гърция, поради което е обявен за балкански ендемит. С настъпването на ледниковия период растението е загинало на много места. Съхранило се е в отделни сенчести и скалисти райони, влажни и дълбоки долове. В борбата за оцеляване в него се изработили специфични биологични приспособления, благодарение на които е преживяло до днес.

Най-важна е способността му при неблагоприятни условия да преминава в анабиоза (мнима смърт), да престоява дълго време в това състояние и при наличие на подходящи условия отново да се съживява. Изследванията на нашия учен Иван Ганчев показват, че силиврякът може да престои изсъхнал в продължение на 31 месеца и поставен при подходящи условия да възстанови жизнените си функции. Тази негова особеност и до днес остава загадка за учените.

На територията на община Ардино са регистрирани няколко находища, като две от тях за обявени за защитени. Находището при с.Дядовци се намира по десния сенчест, скалист бряг на река Арда. Това е първото находище, обявено за защитено през 1978г. Площта му е 0.1ха.

На следващата година находището край с.Любино (в местността Гуилич), близо до "Хладилната пещера" също е обявено за защитено. Разположено е върху северен скалист склон, като и неговата площ е 0.1ха.

Силивряк има и в района на крепостта "Кривус" край с.Башево – по стръмните влажни склонове на река Арда.
Обектът е подходящ за туризъм.