НААР Дуросторум- Дръстър- Силистра

Преглед

Резерватът включва три зони: 1. Самият резерват обхваща границите на цитаделата на Дуросторум-Дръстър до Дунавския бряг и близките околни територии. 2. Зоната на легионния лагер и канабите обхваща централната и североизточнита част на Силистра. 3. Зоната на некрополите обхваща югоизточната периферия на Силистра.

Дръстър е средновековното име на днeшния град Силистра. Градът възниква върху основите на древния античен град Дуросторум. Ранновизантийското укрепително съоръжение Дуросторум става ядро на средновековния град Дръстър. След покръстването на българите е седалище на Българската православна църква, а по време на Второто българско царство е митрополитски център. Има две крепостни стени – северна и южна.

Античния град Дуросторум е бил главният фортпост на империята срещу варварите, след това се превръща в Дръстър, център на Средновековна България, а след покръстването на българите е седалище на Българската православна църква. По време на Второто българско царство е митрополитски център.

Градът е основан още отпреди повече от 5000 г. пр.н.е от траките. След това Римската империя превзема града и основава античния Дуросторум през 106 г., когато по нареждане на император Траян на територията на днешния град е настанена една от елитните единици на Римската империя – ХІ Клавдиев легион. Това е началото на една забележителна и славна история. През 169 година императорът философ Марк Аврелий обявява Дуросторум за самоуправляващ се римски град – муниципиум. Между ІІ и VІ век Дуросторум е главният фортпост на империята срещу варварите. Тук е роден „спасителят на Рим“, наричан още „последният римлянин“ Флавий Аеций. Тук през 303 – 307 година постигат мъченическа смърт 12 светци, превърнали се във фундамент на християнството в българските земи.

През 1987 година в центъра на античния град е разкрита църква, която веднага след това е почти изцяло унищожена, без да бъде изследвана. Представлява трикорабна сграда, строена в края на IV век. Предполага се, че в нея първоначално се съхраняват мощите на местния мъченик Дазий Доростолски.

През VI в. император Юстиниан I обновява стените на града и той продължава да бъде един от големите градове – крепости в Източната Римска империя – Византия. През VII век, при император Ираклий и император Фока градът допълнително е укрепен. Дуросторум преживява славянските нашествия, макар че част от населението емигрира на юг от Стара планина, друга част от населението на града обаче оцелява и след втората половина на VII в. е включен в пределите на Българската държава, създадена от Аспарух. Местното население на Дуросторум, състоящо се от траки, романизирано и елинизирано население, се смесва с прабългарите и славяните, като градът започва да се нарича със славянизирания вариант на старото име – Доростол или Дръстър. В следващите години и векове Доростол не един път е превземан от Византия и възвръщан на България отново.