Мястото на узунджовския панаир-Хасково

Преглед

Есенният панаир, който се е провеждал близо 3 века край хасковското село Узунджово, бил една от най- големите местни забележителности през епохата на османското робство. В края на 18-ти и началото на 19-ти век тук се събирали ежедневно над 50 000 купувачи и търговци от цялата Османска империя и най-различни кътчета на Европа, Азия и Африка. Според немския историк Хаммер панаирът бил създаден през 1593 година от Синан паша – велик везир по времето на султаните Мурад ІІІ (1574 – 1593) и Мехмед ІV (1593 – 1603).
Минавайки край Узунджово той много харесал мястото, отпуснал 30 хиляди гроша от хазната и заповядал да бъдат построени кервансарай, джамия, имарет и баня, а в селото ежегодно да се свиква панаир, който да продължава 40 дни. Наши учени твърдят, че първоначално той е възникнал като местен сбор – пазарище на християните, което с намесата на турските власти постепенно прераснало в голям панаир. За последен път Узунджовският панаир се провел през 1876 година. За негов наследник се смята Пловдивския панаир, създаден през 1893 година от българското правителство, за да възроди славата на своя именит предшественик.

Узунджовският панаир е най-големият и най-прочутият панаир в българските земи до Освобождението (1878). Провежда се в днешното село Узунджово, Хасковска област.

Традиционно панаирът се провежда ежегодно през септември, но датите му на откриване и закриване, както и общата продължителност, се променят. В някои периоди се провежда от 15 септември до 15 октомври. В началото на XIX век става 15-дневен и се разкрива преди гроздобер. Според данни от 1857 година продължителността му е 8 дни, започвайки от 8 септември. Датата 8 септември се посочва и в източници от 1874 г.

Смята се, че панаирът възниква като пазарище около християнски храм. Според автрийския историк Йозеф фон Хамер панаирът е основан през 1593 година от везира Синан паша. От XVI век е традиционен и субсидиран от властта и осигурява контакт на местното население с европейски търговци. Панаирът е център за търговия на едро с някои земеделски произведения като розово масло, с кожи и местни занаятчийски стоки – кожарски от Пловдив, Пещера, Охрид, килими от Сливен и Пирот, метални произведения от Габрово и Самоков, гайтани и конци от Карлово, Сопот, Калофер, Пловдив. Наред с това Узунджово е важно посредническо звено при вноса на европейски индустриални стоки в Османската империя.