Музейна сбирка

Преглед

Музейната сбирка към читалище „Наука – 1901” има вече повече от половин вековна история. Наименованието „сбирка” не подхожда на богатата колекция, която  съхранява малкото интериорно пространство, затова на старата дъбова врата пише  „Исторически музей „Професор Васил Миков”.

     Началото на музейната сбирка поставя през 1956 г. нашия съгражданин Дако Якимов.

     С годините тя се е обогатявала както от намерените археологически находки  в нашия район от професор Даниела Агре, така и от дарените предмети от бита, архивни снимки, ценни ръкописи, свързани с миналото на землището.

     С направения през миналата година основен ремонт на читалищната сграда и поставените допълнително витрини, сбирката стана още по впечатляваща и привлекателна     .

     Какво представлява днес тя?

     Няма да бъде пресилено ако се каже, че това е най-интересното място за посещение в града. Място, от което диша историята.

   Влизайки в читалището, вдясно ни посреща специално табло със снимката на археолога-праисторик професор Васил Миков, наш съгражданин, роден в ябланската  махала Гераня и подробна информация за неговия принос в българската археология: десетки селищни могили и пещери, издадени книги.

   Отваряйки тежката дъбова врата на музея, посетителят влиза в един  впечатляващ интериор, където в специални табла и витрини е подредени снимков  материал, археологически находки и предмети от някогашния бит. Те „разказват” за живота на хората в миналото – труд, облекло, ритуали.

    Посетителят може с интерес да разгледа  в първите  табла трите забележителности в нашия район: Карстовия извор Глава Панега, Съевата пещера и Гложенския манастир.

    Карстовия извор Глава Панега с Горното езеро, където е същинския извор, наречен „Синилото” . От него, през подземен естествен сифон, водите с близо 4000 литра  в секунда нахлуват в Долното езеро, а от там реката „ тръгва” в своето корито надолу.

    Цветните снимки разкриват впечатляващата картина на карстовия извор Глава Панега, където в миналото  е било трако-римското светилище на Асклепии, съществувало край топлия минерален извор.  При разкопки през 1912 година там са намерени 126 оброчни плочки и старинни монети.

    На същото табло могат да се видят на снимки местоположенията на изчезналите  селища „Радомирек” , „Кирилек” , както и мястото, където преди стотици години е било село Шумнене.

    Преместим ли поглед надясно, с помощта на цветния снимков материал посетителят ще се потопи  в красотата на сталактитите, сталагмитите и сталактоните на  Съевата пещера край село Брестница – „Чудото на чудесата”  като я нарича един чуждестранен спелеолог.

    На третото табло привлича погледа  снимания от птичи поглед  Гложенски манастир, кацнал като бяла птица на скалата..  В  интериора на църквата му,   в сребърен обков, е чудотворната икона  на Свети Георги. В музейната сбирка  на манастира  може да се „потопите”  в атмосферата на заточения някога  тук министър-председател на България митрополит Климент  (писателят Васил Друмев) . Минавайки през каменистия двор се отива  в стаята, където е  скривалището на Васил Левски, запазено и до днес. Той често е минавал от тук и е намирал гостоприемен подслон при игумена на манастира.  От две цветни снимки  ще се добие представа и за намиращата се в близост пещера „Моровица”, където академик Рафаил Попов през 1912 година открива следи  от първобитния човек.

      На същото табло е и текстовия материал за местоположението на изчезналото населено място „Тути” , както и за центъра на вилаета „Киево”.

     В десетките други табла е  проследено  политическа история в миналото,както и създадените от Васил Левски революционни  комитети в Ябланица, Шумнене, Батулци, със  списъците  на  членовете на тези комитети.  Тук са и имената на опълченците от Шумнене и Батулци, както и на тези нашенци, взели участие в четите на Христо Ботев, Стефан Караджа  и  Хаджи Димитър. Не е пропуснато да се покаже със снимков материал и предмети – пушки, саби, пистолети и друго снаряжение  -преминаването на руските войски през Ябланица.

 Проследено е  училищното  дело със снимков материал на всички училища в общината, сградите на някой от тях отдавна са съборени, както и създаването на читалището и неговата дейност.

   Във витрините са археологичните находки намерени в могилите „Баба Ралчовица” и „Буката” -  интересното керамично конче, глинени  съдове, фибули, старинни монети.  Любопитна е да се видят събраните в миналото от пещерните подмоли на планината Драгойца каменни чукове, топки, брадви,  използвани от първобитния човек, метални върхове на копия…

   В последния раздел на музейната сбирка са показани  експонати от бита на хората живели тук –  женски и мъжки носии, предмети от бита.       

    От няколко месеца музеят има и профил във фейсбук: „Исторически музей към читалище „Наука-1901” гр. Ябланица”,  където вече са публикувани десетки интересни материали. Предстои да  бъдат качени още неизвестни до сега факти и събития от миналото, както и текстове свързани с видни личности, родени в Ябланица, като академик Кирил Братанов и други.

    За краткото време интерес към музея са проявили  повече от 100  посетители от различни градове в страната  и от чужбина.

    Всяко населено място би се гордяло с подобна богата експозиция.