Музей по история на медицината

Преглед

Идеята за създаване на музей възниква през 1969 г. сред варненската медицинска общност по време на честване на едновековния юбилей от основаването на благотворителната болница, построена със средствата на варненеца Параскева Николау. През 1978 г. идеята прераства в решение на Окръжен народен съвет – Варна. За база на новия музей е определена точно болницата. Комплексът от възрожденска сграда и параклис са реставрирани и обявени за паметник на културата през 1982 г. от Националният институт за паметниците на културата.

Задачата по създаването на Музей по история на медицината е възложена на д-р Иван Капинчев. Той определя концепцията за музейното изложение и координира дейността на екипите от специалисти. Съвместно работят изтъкнати археолози, антрополози, етнографи, историци, фармацевти, историци на медицината, архитекти и др. В резултат от усилията им се оформя една цялостна концепция. Успоредно с външното и вътрешното архитектурно оформление се предприема усилена събирателска дейност, която се характеризира с посещения на стари лекарски фамилии и получаване чрез дарение или срещу заплащане на старинен инструментариум, мебелировка и медицинска книжнина; изготвяне на копия от паметници на културата, съхранявани в музеи и галерии из страната и отнасящи се към медицината по българските земи; събиране на обществени организации, колекционери и частни лица на предмети, инструменти, документи, снимки и други, свързани с обществено-медицински събития и изтъкнати медицински дейци; запознаване на обществеността със създаването на музея. Събрани са материали от всички точки на България и това определя общонационалния облик на музея.

Музеят отваря врати през 1985 г. Първоначално той е звено към Института по здравна просвета – София, със статут на „Музейна сбирка по история на медицината“. От края на 2016 г. Обществената колекция „История на медицината на територията на българското черноморско крайбрежие” (Музей по история на медицината) е част от структурата на Медицински университет “Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна.

Параскева Николау е може би най-големият дарител на Варна. Дарява на родния си град болница, завещава част от своите богатства за строежа на църквата “Свети Никола”, за стипендии на варненчета, които учели търговия в Атина, за зестри на девойки сираци.

Биографичните данни за този родолюбив варненец са твърде оскъдни. Годината на раждането му не е известна, но се знае, че е “християнин от православно вероисповедание, родом от гр. Варна, приморски град на България”. Предполага се, че е от гагаузко-гъркомански произход. От завещанието му научаваме: “наследници в права линия нямам: аз съм бездетен и неженен; нямам родители, защото умряха, имам само роднини от моите две сестри Анта и Парасковия, именно децата и внуците им, но колко са те и как се наричат, не зная, защото много години са се минали, как се намирам далеч от родната си Варна…”. В средата на XIX в. Параскева Николау бяга от поробена България и се заселва в Одеса. Там успява да натрупа значително богатство като крупен търговец и дори става почетен гражданин на града.

На площ от 400 кв.м. в три хронологично подредени изложбени зали и две фоайета се проследява развитието на медицината като практика, изкуство и наука от най-дълбока древност до наши дни.