Музей на Възраждането град Варна

Преглед

На 4 октомври 1959 г. в старинната сграда на Първото българско училище на ул. 27 юли” №9 е открит Музеят на Възраждането. Сградата е построена през 1861-1862 г.  със средства, събрани от родолюбивите български търговци и занаятчии; през 1865 г. приютява и първата българска църква „Св. Арх. Михаил”. В същата сграда през 1870 г. е открито и първото българско читалище във Варна, там е и седалището на българската община. В годините до Освобождението се превръща в единствен център на обществено-политическия, духовния и културния живот на българите от града. След освобождението на Варна (27 юли 1878 г.) сградата на първото българско училище в града е използвана известно време отново за девическо училище, няколко години като начално училище, а по-късно като стопанско училище на дружество ,,Майка”. От началото на нашия век след построяването на нови училища и църкви, сградата е изоставена и занемарена. Използвана като църква, отначало само в празнични и неделни дни, а по-късно всеки ден, тя става енорийска едва през 1936 г.
В началото на 30те години на XX в. се замисля обновяване на сградата и ремонт, който започва през 1932 г. С големи усилия през същата година се поправя цялата източна стена, отчасти и иконостасът. През 1933-1934 г. се подменят после. След обявяването на сградата за паметник на културата и предварителното решение, че на нейния челен етаж ще бъде уредена малка експозиция за църковно-националните борби отпреди Освобождението, Окръжният народен съвет поема почти изцяло всички разходи по ремонта. През пролетта на 1958 г., когато е завършено възстановяването и укрепването на църквата, Окръжният съвет решава да извърши ремонт и на горния етаж и съобразно с първоначалния проект – там да бъде подредена музейна експозиция. Направено е ново стълбище, свързващо двата етажа. Ремонтът завършва през 1959 г., но довършителните работи са завършени през м. юли 1860 г. и на 27 юли музеят е открит за посещения. За пръв уредник на музея е назначен проф. д-р Велко Тонев (1933-2004 ), един от най-големите изследователи на Българското Възраждане. Експозицията е уредена на двата етажа, като в една от залите на втория етаж е възстановена учебната стая на взаимното училище. Възстановката е извършена по проект на Минко Гечев, научен сътрудник при БАН. След изготвянето на тематична структура и експозиционен план, през пролетта на 1963 г. се пристъпва към изпълнението на една цялостна и завършена експозиция за епохата на Възраждането във Варна и Варненско. Художественото оформление на новата експозиция е възложено на художника Стоян Атанасов, който въпреки ограничената площ, успява да реализира най-важните моменти на тематичната структура.

Експозицията е завършена окончателно през септември 1963 г. В нея,  с помощта на гравюри, снимки, оръжие, документи, старопечатни книги и други материали, е пресъздадена в най-общи линии епохата на Възраждането в този край.

Съществена част от фонда представлява и сбирката от църковна утвар, щампи и икони, които, освен в Музея на Възраждането са били изложени и в църквата-музей ,,Св. Атанас” и за събирането и опазването, на които основна заслуга имат проф. В. Тонев и художника Петър Бранев. 

По-голямата част от музейните материали са събирани от старите музейни работници – братя Шкорпил, архимандрит Инокентий и други и са пазени до 1960 г. в Археологическия музей, откъдето са пренесени в Музея на Възраждането.