Местността Калето Осеново

Преглед

В областта, където е разположено Осеново, е имало и друго, по-старо селище. Останки от него са открити в местността Калето, разположена във високата част на селото. Калето е било крепост на Римската империя. В земята близо до „Калето“ са намерени медни монети от времето на византийския император Константин Велики – IV век. В Археологическия музей във Варна се съхраняват ритуални погребални предмети и ценности от Осеново, сред които запазени нагръдници, както и тракийски погребения.

В античната крепост са открити и останки от базилика от края на IV век с декоративни релефи, един от които (мъж, който държи в лявата си ръка голям латински кръст) е вграден в съвременната църква на селото. Северно от църквата е открита и раннохристиянска гробница със стенописи, добре проучена и описана от Ал. Минчев и П. Георгиев през 1981 г.

В днешния си вид селището е създадено през 19 век след Кримската война между Русия и Турция. Старото име на селото е Дишбудак („Ясен“) и до 1877 г. е било заселено с черкези, които го напускат след Освобождението. Преименувано е на Осеново с МЗ 2820 (обн.14.08.1934 г.).

Мюхлюза е много обширна местност, в която има повече от 10-15 локални названия на малки местности. Намира се на север от Аксаково. Думата “мюхлюз” е арабска и означава “чист, искрен, верен”. Името се изяснява чрез проследяване на фонетичните промени, станали с българското име на крепостта и селото под нея при нагаждането му към турската фонетика: Мъглиш/Маклис/Мюхлюз. Център на местността е едно възвишение, на което е била кацнала средновековната българска крепост Мъглиш. Тя било кръстена Михлюз кале или само Калето. Комисията предложила названието Крепостта. На запад от Калето се спуща стръмен дол със скалисти брегове, по които орлите виели гнезда – Картал дере. Комисията предложила името Орлов дол, но никой не нарича местността така. Под Калето е Чобан чешма. Тя била някога любимо място на овчарите. От чешмата се спуща надолу дълбок дол – Чобан дере. Те били наречени съответно Овчарска чешма и Овчарски дол, названия които започнали да се употребяват наравно с другите. Каменливите ямачи (Кайрак баир) – името носи особеностите на местността – стръмнина, осеяна с дребен камък.