Местност Цигумилката

Преглед

Местността „Цигумилката“ е красива местност в Козаревския балкан, продължение на планинското пасище „Дряна“. Тя е осеяна с грамадни блокове гранитни камъни, които като, че ли са струпани нарочно един върху друг . Западно от тази местност, в низината, наречена „Шатов трап“, през която тече притокът на Козаревската река – Елова река, има същите камъни, разхвърлени по поляната и в красивата иглолистна гора.

Седловината  Пряслапа е разположената в средата на Пещерския рът местност Цигумилката. На север мястото е заградено от водите на р. Боян дол, на юг от тези на Бялата река, а на обгледния му връх, заобиколен отвред с просторно пасище, се виждат още отдалеч три групи от по-големи сиви гранитни скали. Според народното поверие те били струпани тук от самия Крали Марко, който ги хвърлял срещу Черния арапин, за да се защити от него. Абсолютно същите огромни канари като тукашните обаче, и то разхвърляни по терена пак като тях, могат да се видят и в по-отдалечените козаревски местности Шатов трап и Горнака. При достигане до скалите на Цигумилката ясно се виждат направени по тях издълбавания от човешка ръка, които, според вярванията на народа, били от стъпките на коня на Крали Марко, както и от седлото, цигумилката /цигулката/ и боздугана му. В тази местност на върха на най-високата група от скали е изсечен и правоъгълник с размери 100/90 см., ориентиран в посока изток-запад. От темето на разположената малко по на югозапад втора група от скали се спуска надолу един естествен скален отвес с височина от около 10 м., в който се вижда разлом във формата на кръст. Според местните иманяри той бил уж нишан за скрито имане, което трябвало да се търси точно под тази скала. Наред с мястото под нея, от издирващи златото на Крали Марко е разкопан и целия район в по-голяма близост до скалите. На третата група от канари, която остава още по на югозапад и на около 20 м. от втората, личи изсечена фигура във формата на седло /трон/, ориентирано на север и с размери 60/50 см. ширина и 20 см. дълбочина. В седлото личи и дупка, в която при дъжд се задържа вода. Под фигурата на седлото е издълбана площадка с размери 2/1 м., а вляво от нея остава малка покрита елипсовидна ниша с приблизителни размери 42/67 см. ширина и 15 см. дълбочина. Местните селяни твърдят, че седлото уж се оформило, след като на камъните седнал Крали Марко, дупката била пробита, когато той пръднал, а пък елипсовидното очертание се получило, след като юнакът сложил на скалите цигумилката си. Вдясно от седлото остава и една вълнообразна скала, по която уж се търкалял конят на великана, а малките неравности в нея се свързват със стъпките на кучето му. Край Цигумилката е издълбано и нещо като дъно на котел, под което уж били т.нар. Вълчанови пари - голямо съкровище, скрито там от известния хайдутин Вълчан войвода. В заключение може да се каже, че, въпреки легендарния образ на Крали Марко, под всички т.нар. „марковски“ топоними се крие винаги по-стар исторически пласт, а и смисълът на наименованията на местностите се обяснява само и единствено с предания /т.е. с конкретни исторически факти/, но не и с легенди. Поради това и Цигумилката вероятно е също култово място с по-стар езически произход, предназначението на което първоначално било забравено, а по-късно било осмислено с подвизите на юнака.

      Интересна легенда е свързана не само с Цигумилката, но и с пасището край нея, използвано до 1944 г. от местните овчари-каракачани. За поляните край трите групи от скали в с. Козарево разказват, че в тях дошъл веднъж на лов някакъв цар, който се изгубил в мъглата. Щом наближил кошарите на каракачаните, кучетата веднага го надушили и първоначално взели да лаят много силно срещу, после обаче внезапно се успокоили. Същото сторили и децата на овчарите, които лудували, но и те щом видели непознатия, изведнъж се кротнали. Родителите им пък на няколко пъти предлагали на неочаквания гост мляко и сирене, а той все им викал: „Стига дава ядене!“. Накрая каракачанинът се ядосал, шамаросал царя и му казал: „На чужда трапеза не се меси!“. Когато решил да се тръгне, гостът обяснил на пастирите къде живее и им казал, че при нужда може да го потърсят. След време каракачанинът заклал една овца и заминал да дири госта си, а като пристигнал на посоченото от него място, разбрал, че това е царският дворец и че непознатият бил самият цар. Щом двамата се срещнали отново, владетелят поканил каракачанина в тронната си зала и започнал да го гощава с различни ястия, а овчарят все си мълчал, за да не му удари плесница на свой ред и царя. Дошла дума обаче за предишната случка и на въпроса на царя за плесницата, пастирът обяснил, че при тях в планината има строг ред и сурови закони, които трябвало да се спазват от абсолютно всички. Тогава владетелят взел на работа при себе си овчаря и му дал три месеца срок, за да проучи слабостите в царството и да въведе ред.