Манастир Свети свети Константин и Елена

Преглед

На няколко километра от град Варна се намира манастир „Св. св. Константин и Елена“. Предполага се, че чудотворният извор - аязмото, днес под самия свети престол в олтара на манастирския храм, е станало причина за възникване на света обител.

 Едно запазило се предание ни разказва, че някъде през XVI-ти век в тази местност се появяват монаси-отшелници. През една нощ страховита морска буря изхвърля на брега телата на корабокрушенци. Един от тях, все още жив, носи чудотворна икона на светителите Константин и Елена, която бил взел от Цариград, за да я отнесе в Киево-Печерската лавра. Оцелелият пътешественик връчил иконата на дошлите на брега монаси със заръката да построят храм и манастир. Новата обител била наречена с името на покровителите си - „ Св. св. Константин и Елена“.

 Минават столетия, за които не откриваме почти никакви точни сведения за историята на манастира. На една стара икона от XVIII век, по-късно изчезнала около 1950 г. е имало трудно четлив надпис на гръцки език: „ Лето Господне 1717. Поради големия страх на християните в Константинопол...“

Този Божи дом е възроден с труда на двама родолюбиви българи - братята Агапий и Теодосий Казанджиеви от Велико Търново. Те пристигат тук през 1832 г. и се залавят с лични средства и с труда на добри християни да реконструират двата манастира - „Св. св. Константин и Елена“ и „ Св. Димитър“ по- на юг, като скоро ги обновяват с нови сгради. Засаждат овощни и зеленчукови градини, лозя и ниви. Агапий става игумен на първия манастир, а Теодосий - на втория. За общо 34 години, до смъртта им в 1866 г. и в 1867 г., те многократно увеличават имотите на манастирите.

 В началото на XX-ти век в местността започват промени. В 1901 г. тук е открито Винарско училище, а през 1905 г. под егидата на царица Елеонора - санаториум за деца.

 През 1908 г. варненската община официално открива първия морски курорт в България с името „ Св. св. Константин и Елена“.

В началото на XX век „Св. Св. Константин и Елена“ все още представлява тихо почивно летовище с гъсти гори, много лозя и градини. Но за съжаление вече е сложено началото на превръщането на едно уединено място за молитва и духовен покой в светско средище за забавление. Шумът, ресторантската музика и безгрижният смях на летовниците все повече ще доминира над звъна на камбаните и литургичното пение - особено след 1957 г., когато новата власт построява още дузина хотели и ресторанти и реконструира изцяло курорта с новото име „Дружба“.

 През 1992 г. курортът възвръща старото си име - „Св. Св. Константин и Елена“. Седем години по-късно светата обител отново получава статута си на манастир.

 Днес храмът е с нови стенописи, прекрасни полилеи, резбовани тронове и проскинитарии, изографисани купол и олтар. Дворът грее от ярки, красиви цветя, от външната страна на оградата са засадени растения, овощни дръвчета, цветя, редица борчета, има оформен алпинеум, екзотични дървета и храсти.

 В храма има старинни икони, с гръцки и църковнославянски надписи. Иконостасните икони са дело на сестрите от девическия манастир в Княжево.

В олтарната абсида са изобразени Светите Три Светители - св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст и св. Григорий Богослов, както и Роман Сладкопевец. Северната страна е заета от големите сцени на Снемането от Кръста, Възкресение Христово и Първия Вселенски събор в Никея - 325 г., председателстван от самия св. Цар Константин Велики. На западната стена са изографисани великите светогорци - св. Паисий и св. Порфирий Кавсокаливит, както и новоканонизираният св. Серафим Софийски Чудотворец. Покровителите на светата обител светите равноапостолни цар Константин и царица Елена заемат почетно място сред образите на останалите светии. Техните образи посрещат посетителя още от манастирските порти и царствено се извисяват, прегърнали светият Кръст Господен до южният ъгъл на олтара.

Манастирската летопис пази десетки писма от благодарни хора, употребили водата от Аязмото с вяра и молитва и получили избавление от различни очни, кожни, нервни и други болести.