Люлин планина

Преглед

Люлин е планина  е разположена в Западна България, на границата между Софийска градска, Софийска и Пернишка област и е част от Завалско-Планската планинска редица на Средногорието.

На северозапад чрез Радуйската седловина (830 m) се свързва с планината Вискяр, а на югоизток Владайската седловина я свързва с Витоша. Дължината ѝ между двете седловини е около 20 km, а ширината 12 – 13 km.

Билото на планината е плоско и се издига на 1100 – 1200 m н.в., като над него стърчат заоблени върхове. Най-високият е връх Дупевица (1255,8 m), разположен в най-югоизточната част. Североизточните склонове, обърнати към Софийската котловина, са по-стръмни от тези на югозапад към Пернишката котловина, които са полегати. Седловината Бучин проход (южно от Банкя) я разделя на 2 части – по-обширна, но по-ниска северозападна част и по-малка, но по-висока югоизточна.

Изградена е от варовици, туфи, туфити и андезити. По билото на планината преминава главният вододел на България между водосборните басейни на Черно море и Егейско море. Югозападните ѝ склонове се отводняват от малки десни притоци на Струма, а североизточните от левите притоци на Искър – Суходолска река и др.

Преобладаващата почвена покривка е представена от канелени и светлокафяви горски почви. Югоизточната ѝ част е обрасла с широколистни гори и пасища, а северозападната е обезлесена.

В планината Люлин е намиран скакалец Гръцка сага – на дефилето на Владайска река над Княжево, където през 1938, 1939 и 1940 г. са уловени 6 женски индивида, определени правилно едва през 2003 г.