Лозен планина

Преглед

Лозенска планина e планина в Западна България, част от Ихтиманска Средна гора. Името ѝ идва от село Лозен, което се намира в подножието ѝ.

На запад и югозапад Панчаревският пролом на река Искър отделя Лозенска планина от планините Витоша и Плана, а на изток долината на Габренска река (ляв приток на Лесновска река, от басейна на Искър) – от Вакарелска планина на Ихтиманска Средна гора. На север склоновете ѝ постепенно потъват в Софийската котловина. Дължината на планината от запад на изток е около 15 km, а ширината ѝ варира от 5 km на запад до 10 km на изток. Площта ѝ е около 80 km2.

Планината се е издигнала преди около 90 милиона години на границата на горната креда и долния терциер. Докато планината се издига, Софийското, Самоковското и Чукуровското поле потъват. Това показват заравненостите, образувани в период на относителен тектонски застой. Планината се оформя окончателно през квартенера преди 1 милион години. Билото ѝ е заравнено и разположено на около 1000 – 1100 m. Изградена е от разнообразни скали – гнайси, мергели, варовици, пясъчници, конгломерати, андезити, туфи, риодацити и др. При село Габра се намира мина Чукурово за лигнитни въглища. Планината има 2 дяла – северен и югозападен. Границата между двата дяла минава по река Ракита.

Северен дял – Той е по-голям и висок. Северните склонове и тези към река Искър са стръмни, а към река Ракита полегати и изпълнени с множество поляни. Тук са най-високите върхове в планината - Попов дял (1190,2 m), Лалина могила (1188 m), Половрак (1182 m) и Бачун (1150 m);Югозападен дял – В северната му част се намира най-високият му връх Шарбаница (1101 m). На югоизток от него делът е прорязан от сравнително дълбоките Русамски дол и Беларски дол, които се вливат в река Искър. Хребетите над тях слизат стъпаловидно, завършвайки с интересни скали по върховете Гарванец, Загазе и Калето. Скалите Гарванец са един от най-интересните туристически обекти в планината. На юг и югозапад от Беларски дол, делът представлява нещо като наклонена към язовир Искър плоскост с няколко едва подаващи се над нея върхове (Суша могила и Агина могила). В този район попадат опитното дивечоразвъдно стопанство и забранената зона около язовир Искър.

По северните склонове на планината са разположени три села – Герман, Лозен и Нови хан, а по южното – Долни Пасарел и Габра.

Лозенската планина е била населена още в древността. В планината има няколко тракийски светилища и могили. По-късно са построени няколко наблюдателни крепости – Равулското кале на връх Калето, Еврейското кале на едноименния връх и Урвич. Старият път от София за Самоков е минавал през тогавашното село Горни Лозен и планинския проход Влаковете (името на прохода дошло от волските и конските впрягове, които извличали тежките товари по стръмния северен склон към прохода). Оттам пътят се спускал до село Долни Пасарел и продължавал по долината на река Искър. Село Габра е основано по турско време от освободили се от пазачите си роби, Горни Лозен – според легендата от юнак, надвил „черен арапин“ и спечелил свободата на свои сънародници, а Нови хан възникнал на мястото на най-големия хан по пътя от Цариград до Белград- Йени хан. Според едно предание в местността Селище е било селото, чиито жители са основали Долни Лозен.

В планината има и няколко паметника. На връх Половрак сред малък парк е паметникът на неизвестен въстаник от четата на Георги Бенковски. В Стражарски дол, близо до вилна зона „Пасарел“, е паметникът на смелия летец Димитър Списаревски, направил първия таран в авиационната ни история, спирайки бомбардировач, летящ към София.