Късноантична и средновековна крепост Градът- с.Крамолин

Преглед

Село Крамолин се намира на около 13 km северно от град Севлиево, 30 km източно от град Ловеч, 22 km югозападно от град Павликени и 35 km северозападно от центъра на град Габрово. Разположено е в Средния Предбалкан, в Деветашкото плато, на около 2,5 km северно от река Мъгъра, течаща на изток в дълбока долина и вливаща се в язовир „Александър Стамболийски“ на около 4 km югоизточно от селото. Преобладаващият наклон на терена е на юг-югоизток, надморската височина в центъра на Крамолин е около 417 m, нараства до около 450 m на север и на запад и 480 m на северозапад, а намалява до около 390 – 400 m на юг и 370 m на югоизток.

В района на селото са намерени останки от три антични селища и от антична u средновековна крепост с църква, функционирала от VI до началото на VII век

Находки от каменни сечива, железни върхове на копия и стрели, бронзови брадвички, съхранявани в Историческия музей в Севлиево, показват, че тези земи са били обитавани от хора още по време на новокаменната, бронзовата и желязната епоха. В землището на селото има тракийски надгробни могили. Многобройни са находките от монети – колективни и единични, от времето на Филип Македонски (359 – 336 г. пр.н.е.), на римските императори Септимий Север (146 – 211 г.), Елагабал, Гордиан, Аврелиан, на българския цар Иван Шишман, на султаните Мустафа ІІІ, Махмуд ІІ, Абдул Меджид и други.

С името Кърамолин (Крамолина) селото се споменава в османотурски документи от 1430 г., като Гърамолин – от 1618 г. и като Карамулин – от 1638 г.

Предполага се (професор Н. Ковачев), че името на селото е свързано със старобългарската дума „крамола“ – свада, война, както и че (Йордан Заимов) е свързано с изчезналото лично име Крамолин.

Село Крамолин от чисто християнско и българско при завоюването на България от османските турци, с течение на времето през XV век и по-нататък става смесено българо-турско. Дали е имало колонизация на мюсюлманско население или появата на мюсюлманите е свързана с ислямизация и асимилация на местно християнско население не може да се каже със сигурност поради липса на извори. През XVIII век мюсюлманите добиват числен превес. След чумните епидемии в началото на ХІХ век обаче българите християни отново стават преобладаващата част от населението.

Предполага се, че българската църква в Крамолин се е запазила и продължила да съществува и след османското завоевание. През 1843 г. е построена църква, която поради слабите ѝ основи е съборена и северно от основите ѝ през 1903 г. е построена църквата „Свето Възнесение“.

Археологичният обект „Градът“ се намира на 3,5 км югоизточно от селото. Там се открояват останки от крепостни стени, средновековни църкви и болярски замък. Естествената защита на местността е осигурена от 90-метрови отвесни скали, спускащи се към река Мъгър от север. Има достъп само от запад. В подножието на върха са разкрити три пещи за производство на строителна керамика. Археологически проучвания на местността са правени от специалистите в Историческия музей Севлиево през 80-те години на ХХ век. Предполага се, че крепостта е съществувала по времето на Второто българско царство – XII – XIV век. Крепостните съоръжения са градени от добре обработени камъни, споени с бял хоросан. Около останките на едната църква са разкрити останки от християнски некропол с над сто погребения. Има добре запазени стени с височина над три метра, сводове и основи на църкви. От скалния венец се отрива прекрасна гледка към долината на река Мъгър и язовир „Стамболийски“. Обекта се достига лесно по черен път, указан с табели. Има изградено място за пикник с навес и маса с пейки, но наблизо няма водоизточник за питейна вода.