Късно римско и средновековно селище – гр.Алфатар

Преглед

Късноантична крепост има в местността „Сухата чешма“, на 5.24 km югоизточно по права линия от центъра на град Алфатар. Построена е на южния склон на височина „Крушака“. От изток, юг и запад склонът е ограничен от три суходолия, по които в нова време вероятно е текла вода. Североизточно на 65 m от укреплението има извор. Обекта е проучван само чрез сондажи, направени през 1977 г. Крепостната стена е минавала по периферията на склона, като е следвала конфигурацията на терена. Външното лице на стената е изградено от големи квадри с плътна фуга, наредени в опус микстум. Вътрешното лице е от по- малки, дялани и ломени камъни, подредени по правилни, хоризонтални редове. Спойката е от червен хоросан. Крепостната стена е дебела 2.6 m. Квадрите от външното лице са с големина 0.8-1.5 m. Намерен е тухлен материал в изобилие. Във вътрешността на твърдината са открити останки от градежи, направени от кирпич. Установен е само един строителен пласт, с дебелина от 0.8 m, образуван от горели строителни материали- тухли, керамика и хоросан. Керамиката е датирана към IV-VI век. На снимки в читалището на град Алфатар, когато са се провеждали сондажите, се виждат останките на кръгли или полукръгли кули. Изключително прецизния градеж е аналогичен с градежа на „Тропеум Траяни“. Вероятните, максимални размери на крепостта са около 120 m в посока изток- запад и около 75 m в посока север- юг. Укреплението е изградено на изключително важно кръстовище. От север пътят който идва от „Дудосторум“ тук се разделя на три: Северно от него в посока югозапад се отклонява пътят към Плиско- Преславското поле и „Веселиновския проход“, още по- на юг, някъде при село Грънчарово има разклонение към „Кабиле“ през „Върбишкия проход“. Второто разклонение минава западно до обекта в посока юг към „Деултум“ през „Лопушанския проход“. Третото разклонение минава северно до твърдината в посока югоизток към „Марцианополис“, а от там през проходите на Голица- директно към „Константинопол“, като при Бургас се събира със „Западнопонтийския път“. Вероятно тук някъде се е намирала първата римска, пътна станция южно след „Дуросторум“, а крепостта е прекия ѝ наследник. Може би този обект е късноантичния „Палматис“. Южно и западно от укреплението има селище, чиито останки са датирани към VII-X век. По времето на социализма тук е имало построена кошара. В момента на терена се намират само парчета битова и строителна керамика, хоросан, камъни и няколко квадри от крепостната стена.