Крепост Баба Вида

Преглед

„Баба Вида“, наричана и „Бабини Видини кули“, е единственият изцяло запазен средновековен замък в България, играл едновременно роля на отбранително съоръжение и на владетелски замък. Намира се на брега на река Дунав, в североизточната част на град Видин.

Имената, с които е известна крепостта днес, произхождат от легенда за сестрите Вида, Кула и Гъмза, наследили местен владетел. Вида, най-голямата, изгражда замъка, който е наречен на нея „Бабини Видини кули“ и съкратено „Баба Вида“.

Замъкът е издигнат върху част от древноримската крепост Бонония, строена за местния гарнизон през ІІ век, превърнала се в малък град (заемал площ от около 20 хектара). От градската крепост Бонония най-добре е запазена основата на източната ъглова кула. По-късно върху нейни основи край реката се изгражда замъкът (ок. 5 дка), който става главната, най-укрепената част от създадената през XVI век още по-обширна градска Видинска крепост, чиито стени са опасвали тогавашния град (най-стария днес видински квартал Калето).

Първите строителни дейности по крепостта датират от края на Първото българско царство. Строежът на същинската крепост е започнал през Х век. Византийски хроники сочат, че Видинската крепост е издържала през 1003 година 8-месечна обсада от византийските войски, водени от император Василий II. Византийците все пак влизат, но с подкуп и измама. От постройките от онзи период днес са останали сравнително малко. Най-запазени са стената и кулите, които са разположени към река Дунав.

Почти през целия период на Второто българско царство крепостта е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямото разширение на крепостта е при цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство, ползвал я като феодален замък. През неговия период са построени вътрешни стени и кули. Именно тогава крепостта добива вид, близък до този, който тя има днес. Разкрити са основи на параклис от XIII – XIV век.

Сред костните останки от VІІІ – ХVІІ век палеоорнитологът проф. Златозар Боев установява 7 вида птици, сред които отдавна изчезналите от тази част на страната глухар (Tetrao urogallus) и сив жерав (Grus grus). Интерес представляват откритите останки от домашна пуйка (Meleagris gallopavo f. domestica), които са сред най-ранните в страната.

След XVIII век крепостта „Баба Вида“ вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор. В ниша при южния ъгъл на крепостта е запазена бесилката на затвора.

„Баба Вида“ е крепост-музей, отворен за посещения от 1958 г., паметник на културата с национално значение от 1964 г, в списъка на Стоте национални туристически обекта .

В музея се опазват и представят находки и сведения за историята на замъка. Възстановки в музея пресъздават някогашната обстановка в крепостта. В прохода между югоизточните външна и вътрешна стени откъм Дунав е изградена сцена за летен театър с 350 места, където се провежда фестивалът „Видински театрални дни“. Правят се художествени изложби, най-често в двора.

Крепостта е главната туристическа забележителност на град Видин.