Керван сарай

Преглед

Около 1520 г. в Харманли е бил построен т. нар. Керван Сарай. Това е място за отсядане на пътници и кервани с търговска цел. Около него се заселили население от турски произход, а в непосредствена близост е построен и държавен харман. По тази причина и по-нататък града е наречен Харманли.

Кервансараят е първата внушителна постройка в Харманли. За изграждането е взело участие българското население от Хасково до Одрин. Населението от всички села били задължени да внасят ангария с колите, хората си и добитъка. Строителите и майсторите също са българи. Причината точно в Харманли да бъде построен такъв солиден кервансарай е, че там е точно средата на пътя от Свиленград /Мустафа паша/ до Хасково. Счита се, че  Мустафа бег, който е изградил моста при Свиленград над р. Марица е дал заповед  да строежа на Кервансарая.

Изградена точна до Хармалийска река, тази внушителна каменна сграда с дворове за коне, мулета, камили е впечатлявала силно пътниците. В реката те пояли добитъка си. А от специално построена чешма в двора течала вода, от която пътниците утолявали жаждата си от дългия път. Солидната постройка впечатлявала и чужденците - много от тях споменавали само нея, след като минавали през града. И днес има останки от едната стена, изградена от тухли, камъни и хоросан, даваща представа за строежа.

Тези дебели стени  са осигурявали безопасен престой на караваните. А занаятчиите и търговците, живеещи в кервансарая – ахчия, ковач и продавач на сено и ечемик  предлагали услуги и удобства на преминаващите пътници и търговци.

До 1866 г. кервансарая е запазен в някогашния си вид и за това разполагаме с подробното му описание. Имал е 3 отделения, средното кръгообразно /с 25 метров напречник / извито в свод. Шадравана е бил разположен в двора. Другите 2 крила от останалите две страни са били с размери 45м. на 25м. Всички отделения били с оловни покриви.

След разрушаването на Кервансарая, камъните му се използвани за строежа на цариградското шосе и на 50 моста.