Катедрален храм "Успение на Пресвета Богородица" - Пазарджик

Преглед

Катедраленият храм "Успение на Пресвета Богородица"  е един от символите на Пазарджик, наред с Часовниковата кула и Старата поща. Това е  най-голeмият запазен възрожденски храм в страната. 

Храмът е построен през 1836-1837 година. Създаването му  преплита исторически хроники и легенди. Твърди се, че местният турски управител разрешил на българите да си построят църква, но тя да бъде колкото една волска кожа. Тогава пазарджишките еснафи и по-будните жители разрязали на тънки ленти една волска кожа и с нея опасали мястото за новия градеж. След като видял това, турският управник се възхитил от находчивостта на християните и повече не им създавал никакви пречки.

Великолепният дърворезбен иконостас в църквата е дело на майсторите от Дебърската школа. За изработването му са били необходими голяма за времето си сума - 70 000 гроша, наложило се пазарджиклии да вземат заем от Виенската банка.Иконостасът впечатлява с с различните си орнаменти, които включват хора, животни и растения. Сред животинските фигури могат да се видят грифони, дракони и вълци. Специално място е отредено на сцените от Стария и Новия завет, а образите на Исус Христос и ангелите завършват светия ореол.

Иконите в църквата са от различни години, спасени от пожара през 1834 г., а най-новите са от 1914 г., когато било последното изписване на църквата.

През 1914 г. храмът бил изцяло обновен и изписан от наши художници, начело с внука на Макри Фръчковски - художника Апостол Христов. По стените на църквата били изписани образите на св. Иван Рилски, св. патриарх Евтимий, св. Цар Борис, св. Трифон и други.