Източна порта на Филипопол

Преглед

Източната порта на Филипопол е сред 3-те открити входно-изходни порти на Античен Пловдив.

През нея се е осъществявала основната връзка между Филипопол и Византион. Предполага се, че е изградена през II век по времето на император Адриан и е основно реконструирана през IV век. Комплексът около портата е открит и разкопан през 1970-те години. Руините ѝ лежат в североизточното подножие на пловдивското Трихълмие.

Източната порта на античния Пловдив е имала един централен вход-отвор и два странични входа с по-малки размери. От двете ѝ страни са били построени отбранителни кули, които да я при пазят при евентуални атаки. Към портата водела най-широката градска улица, част от която е открита при разкриването на руините на портата.Тя била покрита с големи сиенитни блокове и е единствената в града с тротоари, чиято широчина била 2,60 м, което я отличавало от другите пътища с обичайните каменни бордюри. Ширината на улицата надхвърляла 13 м, а от двете ѝ страни е имало богато декорирани колонади. При разкриването на обекта се забелязват издълбани коловози в настилката на улицата, което дава основание да се смята, че трафикът през портата с каруци и колесници е бил оживен. Предполага се, че от двете ѝ страни са съществували сгради с изящни портици в коринтски стил, които заедно с портата, са били част от цялостен комплекс. Постройките най-вероятно са изпълнявали функцията на казарми или военна болница.

Източната порта на Филипопол е изградена през II век. Първоначално тя е построена като мраморна триумфална арка на главния път към Бизантиум, в чест на посещението на император Адриан. При първото фортифицирането на равнинната част на Филипопол през 172 г., в резултат на опасността от атака на маркоманите, тя остава извън рамките на заграждения. През IV век обаче започва изграждането на нова крепостна стена, от камъни и тухли, а триумфалната арка била вградена в нея. По този начин тя се превръща в новата Източната порта на Филипопол, както е известна и днес. Старият ѝ дизайн с един основен и два допълнителни входа е запазен, но от двете ѝ страни са построени бойни кули, които да я пазят при атаки. Постепенно тя се превърнала в най-важната входно-изходна точка на древния град, а значението ѝ нараства допълнително след 330 г., когато император Константин I прави Бизантиум столица и го прекръства на Константинопол.