Иванови влачуги

Преглед

Ивановден е един от големите български празници в новогодишния цикъл. С уникален автентичен ритуал, без аналог у нас, в павликенското село Караисен празнуват Ивановден. Празникът се нарича „Иванови влачуги“ и се предава на поколенията от незапомнени времена, а днес се съхранява от самодейците в селото. Той се празнува на най-голямата чешма в Караисен, където именници, младоженци, моми и ергени се окъпват за здраве и плодовитост. Заради своята уникалност, „Иванови влачуги“ е отличен със седем златни медала преди 35 години на събора на народното творчество в Копривщица. 

В ранното утро на Ивановден от незапомнени времена в Караисен цялото село с музика са събира на най-голямата селска чешма.

„Има едно дърпане към водата, едно влачене и от там названието „Иванови влачуги“, защото така да стане по-весело, смях, хора, ръченици“.  

Хората в Караисен вярват, че „Ивановите влачуги“ очистват лошата енергия и гонят злото, носят здраве и берекет на имениците, но и на цялото село. Според поверието къпаницата на Ивановден носи в дома на младоженците плодородие и много деца, а момите ще се омъжат:  

„Вдига се бъклицата и наричат: Айде, младоженци, да ви се роди момченце, като злато кръстченце на кръста му нафарка, в ръка му медна цафарка, да ходи по тъмни зимници, по кални прагища, като баща си на млади години. Амин! И всички казват: Амин! Да бъде!“. 

 На трапезата за „Иванови влачуги“ се слага от тежкото караисенско червено вино, погачи, мезета, а домакините показват коя е по-добра майсторка в месните ястия. В Караисен, както във всички български села, зимата е времето в обредния календар, когато се празнува и се събират сили за усилен труд през годината, а ритуалите са свързани със здравето.