Ботевски манастир "Св. Марина"

Преглед

Манастирът „Св. великомъченица Марина“ или „Манастирът на добруджанци“, както още е известен, се намира на около 1 км източно от село Ботево, което от своя страна отстои на 8 км западно от главния път Варна – Добрич. Разположен е в дол край буен студен извор. До обителта може да се достигне, след като от междуселския асфалтов път Крумово – Ботево се отбие вдясно (на мястото има указателна табела) по добър черен път, който води направо до святото място.

През османското робство, а и до наши дни, местността се нарича “Дълъп дере”. Оскъдни сведения за манастира през този период намираме в една статия във в-к “Македония”, бр. 39 от 23 септември 1871 г., писана от Димитър Станчев, задомен в с. Юшенлий (старото име на с. Ботево) учител, основател на местния революционен комитет, писател-патриот, близък приятел с Любен Каравелов и Христо Ботев. В статията си със заглавие “Дълъп дере”, той пише: “...Там, в храсталака, извира много студен извор, обграден отвътре с камани, колкото гробница, а стените горе ачик, в който се намира хемен до пояс вода, що тече непрестанно и ся изтича по-долу от зданието, дето има особен извод и изтичащата вода образува река. Кара долапи, тоже полива бахчи...” Авторът съобщава и, че в “Дълъп дере” ставал сбор, на който се стичала цяла Добруджа. Изворът е бил собственост на турчина Сали Топчи бей от Добрич и тук той си прекарвал лете “сеферич” с харема си. Решил да си направи сарай, но при разкопките изкопали кръст с надпис “Св. Марина”. Тогава, след като разбрал че мястото е християнско, беят продал цялата местност на дядо Лечо от с. Ботево за два коня, пет кози и три рогозки. Дядо Лечо пък я подарил на селската черква.
Поради липса на исторически извори, сведенията за миналото на тукашния манастир изхождат основно от местните легенди, които до голяма степен се препокриват с действителните събития и обстоятелства, включително и тези, описани от учителя Димитър Станчев. От свързаните с това място легенди най-разпространени са следните две. Едната от тях ни разказва за баба и дядо, които щели да тръгват за града на пазар с керван. Обещали на внучка си, че ще вземат и нея. На сутринта като видели, колко сладко е потънала в съня си, решили да не я будят, и още с първи петли потеглили. Когато момичето се събудило и разбрало що се е случило, тръгнало само през гъстата гора. Изгубило се, а и било много изморено. И когато стигнало до един бистър извор, то жадно пило от студената вода. Утолило жаждата си, и легнало за отмора на студените камъни. Но там си и останало. Намерили го на същия ден, но смъртта го била вече отмъкнала. Не се знае дали там е погребано, но родителите направили надгробен кръст, на които пишело: „Тук почина на 12 години Марина”. Така изворът получил името „Маринино кладенче“ и добруджанци започнали да правят сбор край него. Но настъпили турски времена  и християните полека лека, престанали да се събират на събора. Картината се променила, мястото обрасло, изворът се напълнил с тиня и зарази. От тук дошло и името „Сатна пънар“ - на тур. „трескав кладенец“. Един турски бей, от добричко село, решил да построи край извора сарай, където с харема си да прекарва часове на спокойствие. Когато започнали да разкопават излязъл кръстът на който прочели „Тук почина на 12 г. Марина”, и изплашен турчинът забравил всички свои намерения. Нарекъл мястото християнско и предал кръстът на църквата в село Юшанлий, а мястото продал на дядо Лечо от същото село за два коня, една коза и три рогозки.