Борисова градина

Преглед

Борисовата градина е най-големият парк в София. Площта му е 3,02 кв. км. Градината е разположена в покрайнини на столицата, които с разрастването на града влизат в неговия разширен център, а самата градина е разширена до Ловния парк. Благоустроена е предимно частта край центъра на столицата, а след бул. „Яворов“ става лесопарк.

Първоначално  паркът е наречен Разсадник, впоследствие е наричан Пипиниер. До 1885 г. паркът е известен и като Цариградска градина. След раждането на престолонаследника Борис Търновски е преименувана на Княз-Борисова градина. По времето на тоталитарния режим (1944 – 1989 г.) името е сменено на Парк на свободата. След демократизирането на страната паркът отново е наименуван на Борис III.

До Освобождението на мястото на парка е имало турски военен полигон. През 1879 г. с общинско разпореждане значителна част от него е отредена за турско гробище. На 22 март 1882 с единодушно решение на Общинския съвет е предвидено създаването на парка.

През 1882 г. кметът на София Иван Хаджиенов възлага създаването на градината на швейцареца Даниел Неф. През 1883 – 1884 г. той изготвя проектите и засажда първите цветя и дървета. В края на века разсадникът носи и приходи за общината. Езерото на мястото на бившето мочурище е наречено Рибно (а по-късно: Езеро с лилиите). Работата на Даниел Неф се поема от Карл Неф и Емил Аман.

По идея на Йозеф Фрай са направени фонтанът и балюстрадите на Рибното езеро. В началото на XX век е създадено езерото „Ариана“. За първи път в София плават лодки. Край него и в едноименната бирария се събира градският елит, свири и военна музика. През зимата се ползва за каране на кънки.

При тоталитарния режим в Борисовата градина са изградени детски кътове с играчки, летни естради и театър, читалня, тенис кортове, паметници, конна база.

Сред най-видните управители са: Даниел Неф (1882 – 1900), Йозеф Фрай (1906 – 1934), Георги Духтев (1934 – 1944).