Биосферният резерват "Узунбоджак" ("Лопушна")

Преглед

Биосферният резерват "Узунбоджак" ("Лопушна") е най-големият странджански резерват, обявен през 1956 г. Разположен е на юг от село Кости, в долината на река Резовска, на 18 км западно от устието й. Намира се изцяло зад граничното съоръжение, на границата с Турция. Узунбуджак в превод от турски означава дълго закътано място. Релефът е разчленен като надморската височина варира между 50 и 300 м. Климатът е континентално-средиземноморски и е по-мек, поради близостта си до бреговете на Черно море. През март 1977 година резервата е включен в списъка на биосферните резервати по програмата "Човек и биосфера" на Юнеско, с обща площ от 2581,5 хектара. В него са едни от най-старите буково-дъбови гори на Странджа. В резервата особено характерни са горите с вечнозелен подлес от странджанска зеленика. Често срещани редки и защитени видове тук са лавровишнята, колхидският джел, червената пираканта, странджанската боровинка и др. Горите в "Узунбоджак" са убежище на много животни: влечуги - змиегущер, жълтокоремник, вдлъбнаточел смок, леопардов смок. От бозайници често срещани представители са дива свииня, сърна, лисица, чакал, дива котка, вълк, сив хомяк. Птици са няколко вида кълвачи, дрозд, гълъб - хралупар, белочела сврачка, ясртеб, синя гарга, бекасина. Богатата и разнообразна речна фауна е представена от кротушки, резовски мряни, речни кеафали, много водни змии. До 1913 г. в горите на Узунбоджак се е срещал рисът, вече изчезнал вид от българските земи, а до 1941 г. те са били обитавани и от благородния елен. Особеното разположение на резервата на границата с Турция, както и подстъпите на Европа към Азия го прави уникален както по отношение на изключителното за Европа биоразнообразие, така и в културно-исторически план.