Архитектурен резерват тракийски и античен град Кабиле Ямбол

Преглед

Според античните извори Кабиле е бил център от особено значение за Югоизточна Тракия. Градът е създаден около 2000 г. пр.н.е. и се е намирал на върха на възвишението Зайчи връх, който е единственото възвишение в околността, край завоя на река Тонзос (Тунджа), откъдето реката се оправя на юг за да се влее в река Марица при Одрин (Едирне). В древността и през античността завоят на реката е бил край Зайчи връх, където реката е образувала широки разливи, удобни за пристани. Днес реката е изместила коритото си с 2,5 km на север.

През втората половина на I хил. пр. Хр. Кабиле е един от главните градски центрове на Одриското царство, което за кратко време, успява да обедини по-голямата част от тракийските племена на Балканския полуостров и води успешно войни с македони, пеони и илири. През 3 век пр.н.е. вече е част от територията, управлявана от траките одриси и част от контролираната от тях територия. Градът е построен по всички правила на елинските градове. Имал е агора, площад, около който е бил съсредоточен живота в града. На площада се е намирал храм на Аполон и по-голям храм на богинята Артемида – Хеката, в който са се съхранявали и много от надписите издълбани върху каменни стели касаещи града.

През 341 г. пр.н.е. градът е завладян от армията на Филип Македонски, а по-късно влиза в състава на империята на Александър Македонски. За града се споменава в трудовете на 14 древни автори, като най-ранният от тях описва превземането на града от Филип Македонски.

Гръцкият автор Лампсак през II век описва града като хорион, т.е. укрепен град, намиращ се в средата на Тракия до река Тунджа. В края на IV – началото на III век пр. Хр., Кабиле е една от резиденциите на одриските владетели Спароток и Скосток и практически функционира като град държава. Спароток сече монетни емисии със своя образ през първата четвърт на III век пр. Хр.

Около периода на келтското нашествие, царската власт в Кабиле се заменя с градско управление. През III – II век пр. Хр. градът сече монетни емисии с изображение на култовата статуя на Артемида Фосфорос. Споменат е от Теопомп, Полибий и Анаксимен. През тази епоха градът е голям икономически и търговски център и поддържа широки връзки с Мала Азия, с градовете по тракийското крайбрежие и Егейския свят. (На територията на Кабиле са открити около 500 амфорни печати от някои центрове от Източното Средиземноморие.)

През 71 г. пр.н.е. градът влиза в състава на Римската империя, след като е завладян от войската на Марк Лукул и след 45 г. е част от римската провинция Тракия. Градът е основен военен и търговски център през 2 и 3 век пр.н.е. Градът е най-важният военен римски лагер в провинция Тракия през II – III век сл. Хр., където е настанена кохортата на луцензите. В него се изграждат терми, обществени сгради, казармени помещения, светилища, крепостни стени. Кабиле е един от основните градове в своята провинция след реформите на император Диоклециан през 4 век. Намира се на кръстопът между пътищата Августа Траяна – Адрианопол и Августа Траяна – Анхиало. Запазени са строителни надписи от римските императори Хадриан, Антоний Пий, Каракала, Александър Север, Аврелиан, Галерий.

През IV век градът изглежда е епископски център, тъй като местният епископ Север е споменат като участник в Сердикийския събор, а някои автори отъждествяват епархията с известния от други източници Диосполис. От този период е датирана монументалната трикорабна базилика с мозаичните подове, част от които са изложени в музея към НАР Кабиле.

В края на IV век е превзет от готите. Краят на града идва след нашествието на аварите през 583 година, когато е разрушен и след това никога не бива построен отново. Продължава да съществува като обикновено селище до османското нашествие в българските земи през XIV век. През средновековието на мястото, където се е намирал античният град, е построено малко селище. То съхранява старото си име, което със закономерни изменения, съобразно фонетиката на старобългарския език е запазено до началото на XIX век – Ковел. В северния край на село Кабиле е разкрита пи разкопки църква от XI век, вградена в тракийска могила, очевидно свързана с това селище от късното Средновековие.

На 7 км. от Ямбол се намира единственият в България запазен голям тракийски град -Древният Кабиле.Той има уникален шанс да е съхранен и до днес.Изцяло проучен е и е лесно достъпен за туристи.Архитектурните останки на „Кабиле„ са впечатляващи , голяма част са рестврирани. Архитектурният резерват е в списъка със 100 -те национални туристически обекти, под номер 99.

Характерното за обекта е, че дава уникална възможност за своеобразно пътуване през времето със спирки: Праистория; Тракийска епоха; Елински период, Римска епоха, ранно Средновековие и други.

Архитектурните останки на Кабиле са много впечатляващи. Те включват базилики, църкви, обществени сгради и крепостни стени. Голяма част от тях са консервирани и реставрирани. Откритите находки от разкопките може да разгледате в музея на резервата. А ако се разходите до жертвеника на "Зайчи връх", на една от скалите ще видите запазения и до днес изваян образ на Артемида.

В античния град Кабиле на площ от 1000 кв.м. се простира новоизграденият „Castellum/Castra Cabile. Атракционът представлява землено-дървен римски лагер с три дървени кули, бойна пътека, порти, оформени улици, ограден двор на военната част (Principia), временна палатка за щаба (Praetorium) и палатки за войниците и офицерите (Contuberniq и Centurio). Той е естествен декор за възстановки на исторически събития.

Посетителите на обекта могат да се насладят на място на филм за историята на Кабиле, 3D възстановки на четири от експонираните обекти, да се разходят самостоятелно из резервата с аудио-гид система или поръчат специална беседа за астрономични и биометрични наблюдения, свързана с тракийското скално светилище “Зайчи връх “– древна слънчева обсерватория.

Местоположение Намира се на 7км северозападно от Ямбол и е част от Регионалния исторически музей на града.