Археологичен комплекс на Небет тепе

Преглед

Небет тепе е едно от днешните шест тепета, запазили се до наши дни, около които е построен град Пловдив. Заедно с Джамбаз тепе и Таксим тепе формира Трихълмието, днес по-известно като Старинен Пловдив, на което е бил разположен античният град. Археологическият комплекс „Небет тепе“ е признат за паметник на културата от национално значение. В него са разкрити останки от първото праисторическо селище, което датира от каменно-медната епоха (IV-III хил. пр.н.е.).

Името Небет произлиза от турските думи „невбет“, т.е. „стража“ и „тепе“ – „хълм“. Предполага се, че през античността на хълма е бил разположен гарнизонът, който охранявал античния град. Друго наименование на хълма е „Музеев хълм“, като това име е свързано с най-даровития ученик на Орфей – тракиеца Музей. В по-късни времена се използва и името Евмолпия, с което античните автори са наричали Пловдив.

За кратко Небеттепе е носило и името на новородения наследник на българския престол княз Симеон Сакскобургготски.

Предполага се съществуването на няколко праисторически селища в Пловдив, като най-старото и най-значимото е това, разположено върху Небет тепе. Първоначално селището възниква в естествено укрепеното и защитено място на предната част на северния хълм. Постепенно то се разширява и към останалите хълмове. По това време градът е бил населяван от тракийското племе беси, като учените все още не могат да дадат еднозначно мнение за името на града – Евмолпия или Пулпудева.

През 342 г. пр.н.е. Филип Македонски превзема тракийското селище на Небет тепе и го прекръства на Филипопол. През периода на елинизма градът се разраства в източна посока, предимно в пределите на Трихълмието и тяхното подножие.

Комплексът „Небет тепе” продължава да играе важна роля като елемент от укрепленията на града до XIV век с множество допълнения и подобрения по време на Античността и Средновековието.

При разчистване на Небет тепе са открити останки от крепости стени и кули, а също и от други постройки. Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да било спойка, с големи сиенитни блокове в т.нар. циклопски градеж. През елинистическата епоха древнотракийската Евмолпия се разширява по цялото Трихълмие, както и в подножието му, а старото заселище с крепостта на Небет тепе се превръщат в цитадела на градския акропол, обхванал най-високите части на трите хълма. От този период са останките на западната крепостна стена с внушителната четириъгълна кула и вход от вътрешната ѝ страна. Има запазени дебели крепостни стени, обграждащи дворец и допълнителни постройки.